— Мълчи, невернико! Нито една дума в наше присъствие, само в отговор на въпросите ни. Каква работа имаш с нашия брат Брайън де Боа Жилбер?
Исак едва поемаше дъх от ужас и от колебание. Ако му разправи всичко, той би могъл да сметне, че тази история позори ордена. От друга страна, ако не му каже, нямаше никаква надежда да освободи дъщеря си. Боманоар схвана, че човекът е смъртно уплашен и благоволи да го успокои донякъде.
— Няма какво да се страхуваш за жалкия си живот, евреино — каза той, — стига да говориш открито. Още веднъж те питам, каква работа имаш с Брайън де Боа Жилбер?
— Нося писмо, ваше високопреподобие — взе да заеква евреинът, — писмо за този добър рицар от игумена Еймър от абатството Жорво.
— Не ти ли казах, че това са наистина лоши времена, Конрад? — каза Магистърът. — Цистерциански приор праща писмо до един воин на храма и не може да намери по-подходящ пратеник от неверник евреин. Дай ми писмото.
Евреинът с разтреперани ръце дръпна гънките на армейската си шапка, където бе поставил плочките на абата, за да бъдат на по-сигурно място, и понечи да се приближи, приведен, протягайки ръка към страшния си следовател.
— Назад, куче! — викна Великият магистър. — Аз докосвам безверници само с меча си. Конрад, вземи писмото от евреина и ми го дай.
Боманоар, вече в притежание на плочките, внимателно ги огледа отвън и едва тогава се залови да разшива конците, които ги прикрепваха.
— Свети отче — поде Конрад, намесвайки се, макар и много почтително, — нима ще счупиш печата?
— Да не мислиш, че няма! — отвърна намръщено Боманоар. — Нали в четиридесет и втора глава е казано de lectione literarum180, че никой тамплиер няма право да получава писма, та ако ще да е от баща си, без да съобщи за това на Великия магистър и без да го прочете в негово присъствие?
После той набързо прочете писмото, като по лицето му се изписа изненада и ужас; прочете го отново по-бавно; сетне го подаде на Конрад с една ръка и почуквайки леко с другата, възкликна:
— Ето за какви хубави работи намира един християнин да пише на друг; при това и двамата са високопоставени духовници! Кога ще дойдеш ти с веялките си — рече той тържествено, поглеждайки към небето, — за да прочистиш гумното?
Мон-Фиче взе писмото от Магистъра с явното намерение да го прочете.
— Чети го на глас, Конрад — каза Великият магистър, — а ти — обърна се той към Исак — внимавай какво пише в него, защото ще те разпитаме във връзка с това писмо.
Конрад прочете писмото, което гласеше, както следва:
„Еймър, по божия милост абат на цистерцианския манастир «Св. Мария» от Жорво, пожелавам на сър Брайън де Боа Жилбер, рицар от светия орден на Храма, здраве, наред с щедрите дарове на цар Бакхус и на лейди Венера. Що се отнася до положението ни в настоящия момент, драги брате, ние сме пленници в ръцете на известни безбожници, хора вън от закона, които дръзнаха да задържат нашата особа и да ни искат откуп. Чрез тези хора се научихме за нещастието, което сполетя Фрон де Бьоф, и също така, че ти си избягал с онази красива чародейка — еврейката, чиито черни очи те омагьосаха. Искрено се радваме, че си в безопасност. Все пак те молим да бъдеш предпазлив по въпроса за тази втора магьосница от Аендор. Защото по частен път имаме сведения, че вашият Велик магистър, който пет пари не дава за алени бузи и черни очи, щял да дойде от Нормандия, за да понамали веселието ви и да изправи прегрешенията ви. Ето защо те молим най-настоятелно да внимаваш и да бъдеш винаги нащрек, както гласи светото писание Invenientur vigilantes181. А богатият евреин Исак, от Йорк, баща на Ребека, след като измоли от мен писмо, с което да се застъпя за него, получи от мен тези плочки, в които най-сериозно те съветвам и, тъй да се каже, те умолявам, да поискаш откуп за девойката, като имаш пред вид, че той ще ти брои от кесиите си достатъчно, за да намериш петдесет девойки при по-безопасни условия; очаквам да получа и аз полагаемата ми се част, когато се съберем на гуляй, като верни братя, без да забравяме и чашката. Защото в писанието се казва Vinum Laetificatcor hominis182; и още: Rex delec-tabitur pulchritudine tua183.
До тази весела среща, сбогом. Написано от свърталището на крадците приблизително по време на утринните молитви.
Еймър, Абат св. М. от Жорво.
П.П. Златният ти гердан не остана дълго в мои ръце и сега е около врата на един разбойник — крадец на елени. На него ще виси свирката, с която той ще вика ловджийските си кучета.“
— Какво ще кажеш за това писмо, Конрад? — попита Великият магистър. — Свърталище на крадци! Съвсем подходящо жилище за такъв игумен! Нищо чудно, че ни удря ръката божия, че в Палестина отстъпваме град след град, педя по педя земя на неверниците, щом имаме духовници като този Еймър. Интересно, какво иска да каже с тази „втора магьосница от Аендор“? — добави той малко настрана на своя довереник.