Но благоразположението на Великия Магистър бе доста разклатено, когато се научи, че Алберт бе приел в един манастир пленничка-еврейка, при това, както не без основание се опасяваше, любовница на един брат от ордена. Когато Алберт му се представи, той го погледна с необичайна строгост.
— В тази сграда, посветена на целите на светия Орден на храма — каза Великият магистър със строг тон, — се намира еврейка, доведена от един брат с вашето мълчаливо съгласие, господин прецептор.
Алберт Малвоазен бе дълбоко смутен, защото бяха затворили нещастната Ребека в една отдалечена и тайна част на зданието и бяха взели всички мерки, за да не се разчуе, че тя живее там. По мрачните погледи на Боманоар той веднага схвана, че е свършено с него и с Боа Жилбер, ако не съумее да отклони грозящата го буря.
— Защо мълчиш? — попита го Великият магистър.
— Позволено ли ми е да отговоря? — рече прецепторът с тон на най-дълбоко смирение, макар че въпросът му целеше единствено да му спечели малко време, за да подреди мислите си.
— Говори, разрешава ти се — отвърна Великият магистър, — говори и кажи известна ли ти е главата на светия ни декрет De commilitonibus Temli in sancta civitate, qui cum miserrimis muli’eribus versantur, propter oblectationem carnis185?
— В никакъв случай не бих могъл да се издигна до един пост в ордена, свети отче — отвърна прецепторът, — ако не знаех една от най-важните забрани.
— Тогава как стана, отново те питам, че си допуснал един брат да доведе любовница, и то любовница, която е еврейка-магьосница, в това свето място, за да го опетни?.
— Еврейка-магьосница! — повтори Алберт Малвоазен. — Ангелите небесни да ни закрилят!
— Да, брате, еврейка-магьосница — рече Великият магистър строго. — Това бяха думите ми. Смееш ли да отречеш, че Ребека, дъщерята на онзи мизерен лихвар Исак от Йорк и ученичка на мръсната вещица Мириам, сега — срамота е дори да се помисли и да се изрече, — сега се намира в твоята прецептория?
— Твоята мъдрост, свети отче — отвърна прецепторът, — помете мрака, който забулваше ума ми. Много съм се чудил как е възможно един толкова добър рицар като Брайън де Боа Жилбер да е тъй заслепен от чара на тази жена, която приех в този дом само за да им попреча да се сближат повече. Иначе близостта им щеше да се заздрави дотам, че да причини падението на храбрия ни, набожен брат.
— Значи, между тях още не е станало нищо, което да наруши клетвата му? — поиска да знае Великият магистър.
— Какво! Под този покрив? — възкликна прецепторът, като се прекръсти.
— Да ни опази света Магдалена и десетте хиляди девици! Не! Ако съм сгрешил, като я приех тук, то беше продиктувано от погрешната мисъл, че така ще мога да откъсна сляпо увлечения ни брат от еврейката. Това увлечение ми се виждаше толкова силно и неестествено, че си го обяснявах само като временна лудост, която би трябвало да лекуваме със състрадание, а не с упреци. Но откакто ти, с пресветата си мъдрост, откри, че тази безсрамница-еврейка е вещица, това може би напълно обяснява неговото безумно влюбване.
— Наистина! Наистина! — удиви се Боманоар. — Ето на, виждаш ли, Конрад, колко е опасно да отстъпва човек на първите примамки и ласкателства на сатаната! Ние гледаме жената само за да задоволим сладострастието на окото, да се насладим на това, което хората наричат нейна красота. А изконният враг, разбеснелият се лъв, ни завладява, за да доведе докрай чрез талисмани и магии едно дело, наченато от безделие и безразсъдство. Твърде е възможно нашият брат Боа Жилбер в случая да заслужава по-скоро съжаление, отколкото строго наказание, да се нуждае по-скоро от поддръжката на жезъла, отколкото от ударите на тоягата. Твърде е възможно нашите увещания и молитви да го отклонят от безумието му и да го възвърнат сред братята му.
— Би било много жалко — каза Мон-Фиче — орденът да загуби един от най-опитните си воини, когато светата обител има най-голяма нужда от синовете си. Триста души сарацини е повалил този Брайън де Боа Жилбер, собственоръчно.
185