Той се спря. Тих шепот премина през зрителите. Някои от по-младите, които бяха склонни да се усмихнат, когато той спомена закона „De osculis fugienlis“194, отново добиха съвсем сериозен вид и с напрегнато внимание зачакаха предложенията, които Великият магистър сега щеше да направи.
— Действително такова тежко би следвало да бъде наказанието на тамплиер — рече той, — който съзнателно наруши правилата на своя орден по такива важни точки. Но ако посредством магии и заклинания сатаната е овладял рицаря, може би защото твърде лекомислено е погледнал красотата на една девойка, тогава ние би трябвало по-скоро да го оплачем, отколкото да го накажем за прегрешенията му. На него да наложим само такова наказание, чрез което да се очисти от греха си, а цялото острие на възмущението си да насочим срещу, проклетото оръдие, което за малко не причини пълното му падение. Затова нека онези от вас, които са били свидетели на тези нещастни събития, да излязат сега и да дадат показанията си, за да можем да направим нужните преценки. Присъдете дали чувството ни за справедливост ще бъде задоволително, като накажем неверницата, или трябва с наранено сърце да Доведем докрай един процес срещу нашия брат.
Призоваха няколко души свидетели с цел да докажат на какви рискове се бе изложил Боа Жилбер в опитите си да спаси Ребека от горящия замък, като с тези грижи по нейната безопасност пренебрегнал напълно собствената си защита. Подробностите те описаха с присъщата за прости хора склонност към преувеличения, особено когато са силно възбудени от някое необикновено събитие; а и природната им слабост към необикновеното много се засили, като разбраха с какво задоволство се приемат показанията им от важната личност, която искаше тези сведения. Така опасностите, преодолени от Боа Жилбер, сами по себе си достатъчно големи, станаха в техните уста небивали. Усърдието и предаността, с която тамплиерът бе защитил Ребека, в преувеличения си вид надхвърлиха не само границите на благоразумието, но дори най-безумните крайности на рицарска ревност. А почтителното му отношение към думите й, макар тя често да го порицаваше и да му говореше твърде строго, бе предадено с такива краски, щото звучеше съвсем неестествено за човек с надменния му нрав.