По-малко от половината от тези важни показания биха стигнали, за да осъдят коя да е старица, бедна, грозна, та дори да не беше еврейка. Но дори младостта на Ребека, съчетана с най-изящна красота, не бяха в състояние да я спасят при наличността на такива фатални обстоятелства и съвкупността от тежки обвинения — срещу нея.
Получил обща подкрепа, Великият магистър с тържествен тон заповяда на Ребека да направи възраженията си против присъдата, която той се готвеше да произнесе.
— Съзнавам, че да се обърна към вас с просба за милост, би било колкото безполезно, толкова и недостойно — заговори хубавата еврейка с леко разтреперан от вълнение глас. — Също така би било безсмислено да заявя, че на всепризнатия основател на вашата и моята религия не ще се зловиди да се облекчават болните и ранените от друго вероизповедание. Не би ми помогнало и да твърдя, че много неща, казани против мен от тези мъже — господ да им прости! — са невъзможни, щом вие ги смятате за възможни! Още по-малка полза бих имала, ако обясня, че особеностите на облеклото, езика и обноските ми са характерни за моя народ — за малко не казах родина, но, уви, ние нямаме родина. Нито пък ще се оправдая, като злепоставя потисника си; а той стои там и слуша измислици и предположения, които едва ли не изкарват тиранина за жертва. Нека бог застане като съдия между него и мен! Но предпочитам десет пъти да приема смърт, каквато смятате, че заслужавам, отколкото да търпя досадното задиряне, с което този син Велиалов ме тормози, мен, негова пленница, самотна и беззащитна. Но той е от вашата вяра и най-малкото твърдение от негова страна би имало далеч повече тежест от най-тържествените изявления на една злочеста еврейка. Затова няма да се обърна към него с обвинението, насочено сега срещу мене. Но него — да, Брайън де Боа Жилбер, тебе призовавам да кажеш дали тези обвинения не са лъжливи! Дали не са толкова чудовищни и клеветнически, колкото са смъртоносни?
Настъпи кратко мълчание. Всички обърнаха очи към Брайън де Боа Жилбер. Но той не каза дума.
— Говори — продължи тя, — ако си мъж, ако си християнин, говори! Заклевам те в името на одеждите, които носиш, в името, което си наследил, в рицарското звание, с което се гордееш, в честта на майка ти, в името на гробницата и костите на твоя баща, заклевам те, кажи, верни ли са тези неща!
— Отговори й, брате — рече Великият магистър, — ако дяволът, с когото се бориш, ти даде достатъчно сила.
Действително Боа Жилбер имаше вид на човек, у когото бушуват противоположни страсти. Чертите на лицето му бяха изкривени и се гърчеха. Най-после със сподавен глас, поглеждайки към Ребека, той отвърна:
— Бележката! Бележката!
— Ето — възкликна Боманоар, — ето ви истински доказателства. Жертвата на магиите й може само да назове съдбоносната бележка, а заклинанието, написано там, без съмнение го кара да мълчи.
Но Ребека другояче изтълкува думите, едва ли не изтръгнати от Боа Жилбер, и хвърляйки поглед върху парченцето пергамент, което все още държеше в ръката си, тя прочете написано с арабско писмо: „Поискай защитник!“ Всички присъстващи почнаха шепнешком да коментират странния отговор на Боа Жилбер, което даде възможност на Ребека да разгледа и мигновено да унищожи бележката, без да я забележат. Когато се смълчаха, Великият магистър заговори:
— Ребека, никаква полза не можеш да извлечеш от показанията на този нещастен рицар, който — това е ясно за всички — не е достатъчно силен да надвие сатаната. Имаш ли още нещо да кажеш?
— Остава ми още една възможност да спася живота си — каза Ребека — дори според вашите собствени жестоки закони. Животът ми е крайно нещастен — поне е нещастен от известно време, — но аз не ще захвърля този дар божи, докато господ ми дава възможност да го защитя. Отхвърлям обвинението и заявявам, че то е лъжливо. Настоявам, че съм невинна и искам да ми се даде право на божи съд195, където ще бъда представена от моя защитник.
— А кой, Ребека, ще вдигне копието си за една магьосница? Кой ще приеме да защищава еврейка?
— Бог ще ми прати закрилник — отвърна Ребека. — Не може да бъде в тази хубава страна, Англия, гостоприемна, щедра и свободна, където толкова хора са готови да излагат живота си в защита на своята чест, да не се намери един, който да се бори за справедливост. Но достатъчно е, че искам божи съд — ето моя залог.
Тя свали бродираната си ръкавица и я хвърли пред Великия магистър с непрестореност и достойнство, които възбудиха у всички изненада и възхищение.
195
През XIII век все още имало случаи, когато при липса на други доказателства в съдилищата прибягвали до така наречения „божи съд“, тоест, ако обвиняемият премине през известни изпитания (да пипне нажежено желязо, да бръкне в кипяща вода, да се бие на дуел и пр.), без да пострада, той се смятал за невинен. В основата на „божия съд“ стои религиозното схващане, че истината може да се открие с намесата на бога. Явната несправедливост на този съд, използван и от църквата в борбата с враговете си, е станала причина той да бъде премахнат. — Б. пр.