— Въобще не съпоставям тези злини — каза Ребека, която се боеше да не предизвика необуздания рицар, но бе не по-малко решена не само да не приема неговата любов, но дори да не се преструва, че я приема. — Бъди мъж, бъди християнин! Ако вярата ти действително проповядва милост, за каквато могат да претендират по-скоро езиците, отколкото делата ви, спаси ме от тази ужасна смърт, без да търсиш отплата, която би превърнала великодушието ти в най-долна разменна търговия.
— Не, девойко — извика гордият тамплиер, като скочи на крака. — Няма да допусна да ме изиграеш по този начин: ако се отказвам от настоящата си слава и от амбициите си за бъдещето, правя го само заради тебе и ще избягаме заедно. Слушай, Ребека — поде той, като смекчи отново тона си, — Англия, Европа — та това не е целият свят. Има земи, където ще можем да живеем, достатъчно обширни дори за моите амбиции. Ще отидем в Палестина, където се намира моят приятел Конрад Маркиз Монсерат — човек като мен, без глупави скрупули, които сковават свободния ни разум. По-скоро бихме се съюзили със Саладин, отколкото да търпим пренебрежението на фанатици, които презираме. Ще си проправя нови пътища към слава — продължи той, като закрачи бързо из стаята, — Европа ще чуе тежката стъпка на тогова, когото е пропъдила измежду чадата си! Милионите хора, който нейните кръстоносци погубват, не могат толкова да направят в защита на Палестина. Хилядите, десетките хиляди сарацински мечове не са в състояние толкова дълбоко да проникнат в страната, за която се борят народите, както моята мощ и моята политика и тази на братята, които напук на онзи стар фанатик ще ме последват и за добро, и за зло. Ти ще бъдеш царица, Ребека: на планината Кармел Ще издигнем трона, спечелен за тебе от моята храброст, и ще заменя дългожелания жезъл със скиптър!
— Блянове — каза Ребека, — безсмислени видения. Дори и да се осъществят, не биха ме трогнали. Аз никога няма да целя с тебе властта, която евентуално би спечелил. Нито пък, гледам така леко на вяра и родина, че да уважавам човек, — готов да се откаже от отечеството си и да пренебрегне задълженията си към ордена, в който е бил приет под клетва, за да задоволи необузданата си страст към дъщерята на чужд народ. Не поставяй цена за моето спасение, рицарю, недей продава едно благородно дело, защищавай подтиснатите от милосърдие, а не за лични облаги. Иди при английския трон. Ричард ще чуе моя зов за спасение от тези жестоки мъже.
— Никога, Ребека! — каза тамплиерът свирепо. — Ако се откажа от ордена си, ще се откажа само заради тебе. Ще продължавам да храня амбициите си, ако отблъснеш любовта ми. Няма да допусна да ме изиграят от вси страни. Да преклоня шлема си пред Ричард! Да искам услуги от това гордо сърце! Ребека, никога не ще поставя ордена на Храма в краката му, като поискам от него услуга. Може да изоставя ордена си; но никога не ще го унижа, нито ще му изменя!
— Господ да ми е на помощ сега — извика Ребека, — защото виждам, че едва ли мога да се надявам на хорска помощ!
— Така е — отвърна тамплиерът — Ти си горда, но и аз не ти отстъпвам по гордост. Ако изляза на арената с вдигнато копие, не мисли, че от човечност няма да хвърля всичките си сили в боя. Тогава мисли за собствената си съдба — смърт, най-ужасната смърт, от която загиват най-големите престъпници — смърт чрез изгаряне, сред огнените езици на кладата, а после превръщане пак в онези елементи199, които така мистично се смесват в телата ни, без да остане следа от това красиво тяло, по която да съдим, че то е живяло и се е движило. Ребека, не е свойствено за жената да издържи до ри на мисълта за подобна участ — ти ще приемеш моята любов.
— Боа Жилбер — отвърна девойката, — ти не познаваш женското сърце или само си общувал с такива, на които са чужди най-благородните чувства. Казвам ти, горди тамплиере, в най-ожесточените си битки не си проявявал повече от прословутата си храброст, отколкото е проявявала жената, когато любовта или дългът й налагат да страда. Самата аз съм жена, отгледана с нежни грижи, по природа страхлива и неиздръжлива на болки; и въпреки това, когато започне този смъртоносен двубой, ти, за да се биеш, а аз, за да страдам, дълбоко съм уверена, че моята смелост ще превиши твоята. Сбогом. Повече думи няма да хабя с тебе; другояче трябва дъщерята на Якова да прекара малкото време, което й остава на земята. Тя трябва да потърси Утешителя, който може да скрива лика си от своя народ, но винаги чува зова на всеки, който се обръща към него искрено, с гласа на истината.
— Нима така ще се разделим? — попита тамплиерът след кратко мълчание. — По-добре никога да не бяхме се срещали или ти да се беше родила християнка от благороден произход! Бога ми, не! Като те гледам и си помисля каква ще бъде следващата ни среща, дори съжалявам, че не съм човек от унижения ти народ; ръката ми да борави със слитъци и жълтици вместо с копие и щит; с глава, приведена пред всеки дребен благородник; погледът ми да плаши само разтреперания фалирал длъжник — бих си пожелал това, Ребека, за да живея близо до тебе и да избягна страшния дял, който налага да имам в твоята смърт.
199