Принцът разгледа най-внимателно надслова, после печата, който крепеше копринените конци, с които бе вързана бележката, и носеше емблемата три лилии. Джон отвори писмото с явно вълнение, което още повече се засили, когато прочете съдържанието. А то гласеше:
„Пазете се, защото Дяволът е пуснат на свобода!“
Принцът стана смъртно блед, първо погледна надолу, после нагоре към небето като човек, комуто са известили смъртна присъда. Като се окопити от първата си изненада, той дръпна настрана Уолдемар Фицърс и де Брейси и подаде бележката първо на единия, после на другия.
— Това значи — добави той с разтреперан глас, — че брат ми Ричард е пуснат на свобода.
— Може да е лъжлива тревога или подправено писмо — рече де Брейси.
— Написано е собственоръчно от френския крал и носи неговия печат — отвърна принц Джон.
— В такъв случай е време да струпаме силите си в Йорк или в някое друго централно място — каза Фицърс. — Още няколко дни и ще бъде вече късно. Ваше височество трябва да прекъсне тези игри.
— Не бива да разпускаме свободните селяни и простолюдието незадоволени, без да са взели участие в игрите, както им се полага — рече де Брейси.
— Още е доста рано — рече Уолдемар — Стрелците да изкарат няколко тура пред прицела и да се даде наградата. Така принцът напълно ще е изпълнил обещанията си към това стадо от саксонски крепостници.
— Благодаря ти, Уолдемар — каза принцът. — С това ми напомняш също, че имам да си отплащам на онзи нахален селяк, който вчера ни обиди. Пиршеството ни също така ще се състои, както бях наредил. Дори това да е последният час от моето властване, следва този час да е посветен на отмъщение и удоволствия. Нека новите грижи дойдат с новия ден.
Фанфарите скоро върнаха обратно онези зрители, които вече бяха започнали да напускат арената. Сетне бе оповестено, че поради внезапно възникнали важни и неотложни обществени задължения принц Джон се видял принуден да спре игрите за утрешното тържество, но че въпреки това той не желаел толкова много добри свободни селяни да се разотидат, без да проявят умението си и затова благоволил да нареди определеното за утрешния ден състезание по стрелба с лъкове да се състои сега, преди зрителите да са запуснали игрището. На най-добрия стрелец бе отредена награда, състояща се от рог, украсен със сребро, и копринен пояс за през рамо с художествено изработен медальон на свети Хюбърт, покровителя на горския спорт.
Отпървом над тридесет свободни селяни се представиха за състезатели, някои от които бяха горски пазачи и помощник-пазачи в кралските гори Нийудз и Чарнудз. Обаче щом разбраха с кого ще се състезават, повече от двадесет стрелци се оттеглиха, защото не искаха да се изложат на позора на едно почти сигурно поражение. По онова време умението на всеки известен стрелец бе добре познато надлъж и на шир в неговия край, както качествата на кон, трениран в Нюмаркет, са добре известни на всички посетители на тези прочути конни състезания.
Намаленият списък на състезателите наброяваше все пак осем души. Принц Джон слезе от кралското си кресло, за да огледа по-отблизо тези подбрани свободни селяни, неколцина от които носеха кралски ливреи. Като задоволи любопитството си, той потърси с очи селянина, на когото имаше зъб от вчерашния ден, и го видя застанал на същото място, със същия спокоен израз на лицето както и предния ден.
— По дръзките ти приказки познах, че не си истински любител на големия лък и сега виждам, че не смееш да си премериш силите с добряци като ония, дето са застанали там — му каза принц Джон.
— С ваше разрешение, сър — отвърна селянинът — освен че се страхувам от поражение и позор, имам и друга причина да не участвам в стрелбата.
— А каква е другата причина? — попита принц Джон който, без самият да знае защо, изпитваше някакво болезнено любопитство по отношение на този човек.
— Защото не знам дали тези селяни са свикнали да стрелят по същите мишени, по които стрелям аз. А пък и не зная как един човек, който неволно си е спечелил вашето неразположение, ще се понрави на ваша светлост, ако спечели трета награда.
Принц Джон се изчерви, сетне попита.
— Как се казваш, селяко?
— Локсли — отвърна той.
— Тогава, Локсли — каза принц Джон, — ти ще стреляш, когато ти дойде редът, след като тези селяни покажат умението си. Ако спечелиш наградата, ще притуря към нея двадесет нобли83; но ако не я спечелиш, ще смъкнем зелената ти униформа и ще бъдеш изпъден от арената с удари на лък, като дързък, приказлив самохвалко.
83
Жълтица от царуването на Едуард III на стойност около 6 шилинга и 8 пенса (малко повече от четвърт лира). — Б. пр.