— Откога не е идвал тук добрият пазач? — попита рицарят своя домакин, след като набързо бе глътнал няколко хапки от тези хубави подкрепления към храната на отшелника.
— Около два месеца — отвърна отчето, без много да мисли.
— Господ да ми е свидетел — възкликна рицарят, — всичко в жилището ти е чудотворно, свети отче! Защото бих се заклел, че угоеният самец, който е доставил месото за баницата, само преди няколко дни е препускал из гората.
Тази забележка не се понрави на отшелника. Той гледаше с такъв нещастен вид как намалява баницата, която неговият гост бе нападнал не на шега; а предишните му изявления за пълно въздържание го лишаваха от повод да участвува в тези своеобразни военни действия.
— Бил съм в Палестина, брате — каза рицарят, като внезапно спря да яде, — и си спомних за един тамошен обичай, според който всеки домакин трябва да увери своя гост, че поднесената храна е добра, като седне да яде с него. Далеч съм от мисълта да заподозря един толкова свят човек в някакви негостоприемни замисли. Все пак много ще ти бъда задължен, ако спазиш и ти този източен обичай.
— За да разсея излишните ти опасения, рицарю, по изключение ще наруша правилото си — отвърна отшелникът. И тъй като по онова време още нямало вилици, пръстите му мигновено потънаха в увитото с кори еленско месо.
Щом веднъж се стопи леда на официалностите, гостът и домакинът едва не се състезаваха кой ще прояви по-голям апетит. Макар първият навярно по-дълго да бе постил, отшелникът, може да се каже, го задмина.
— Свети отче — каза рицарят, след като утоли глада си, — готов съм да заложа отличния си кон, дето го виждаш, за една жълтица, че същият добър пазач, на когото трябва да благодарим за еленското месо, ти е оставил и шише вино или буренце, или някоя подобна дреболия, за да прави компания на тази чудесна баница. Естествено един толкова дребен факт ни най-малко не заслужава дълго да се запечата в паметта на строг отшелник като тебе. Все пак струва ми се, че ако поразровиш в онова тайно килерче, ще видиш, че предположенията ми ще се оправдаят.
Отшелникът вместо отговор се ухили. После отиде до килера и измъкна оттам мях за около четири литра. Той също така донесе две големи чаши, направени от рога на див вол и украсени със сребърни обръчи. След тези обещаващи приготовления за по-лесното смилане на вечерята той, изглежда, реши, че от своя страна няма вече защо да проявява официални любезности и като напълни двете чаши, вдигна наздравица по саксонски обичай: „Waes hael91, Мързеливи рицарю!“ и изпи до дъно чашата си.
— Drine hael92, свети отче от Копмънхърст! — отвърна воинът, като последва примера на своя домакин. — Свети отче — продължи той, след като бяха изпили първите чаши, — не мога да се начудя как един здравеняк като тебе, който при това умее добре да си похапва, е решил да се усамоти тук в тези пусти места. По моему, много повече ще ти подхожда да пазиш някой замък или укрепление, да ядеш най-здравата храна и да пиеш най-силното питие, отколкото да живееш тук само на вода и варива, пък дори да чакаш милостиня от пазача. Да бях на твое място, щях поне да си доставям и развлечение, и изобилна храна от кралски елени. Колко много хубави стада има по тези гори и никой няма и да усети, че липсва някой и друг самец, който послужил на свещеника на свети Дънстън.
— Мързеливи рицарю — отговори отшелникът, — това са опасни слова и те моля да се въздържаш от такива приказки. Аз съм отшелник, верен на краля и съблюдавам закона. Ако крадях от дивеча на своя крал, непременно щяха да ме хвърлят в затвора, пък ако не ме отърват монашеските одежди, щях да рискувам да увисна на бесилото.
— Все пак, ако бях на твоето място — каза рицарят, — бих тръгнал из гората нощем по лунна светлина, когато пъдарите и горските пазачи спят под топлите си юргани, и от време на време — както си редя молитвите — щях да пускам някоя стрела по светлокафявите елени, които пасат из горските поляни. Я си кажи, свети отче, никога ли не си се отдавал на такива развлечения?
— Мързеливи приятелю — отвърна отшелникът, — вече си видял всичко, което може да те засяга от моето домакинство и дори повече, отколкото заслужава човек, който насила се е настанил при мен. Повярвай ми, по-добре се радвай на доброто, което господ ти праща, отколкото да проявяваш нахално любопитство откъде иде то. Напълни си чашата и добре си дошъл. Моля те, недей упорства с безочливите си въпроси, за да не ме предизвикваш да ти докажа, че едва ли щеше да намериш подслон тази нощ, ако сериозно си бях наумил да не те пусна.