харесва. Ако не друго, повечето задачи, които му казваха да свърши, нямаше нужда да
се вършат и на повечето старши преподаватели не им пукаше, че не са свършени, стига
само те да са тези, които не са ги свършили. Освен това Пондър много го биваше да
изнамира ефикасни системчици за пестене на време и, вчастност, много се гордееше
със системата си за протоколиране на заседанията, която беше разработил с помощта на
Хекса, все по- и по-полезната мислителна машина на университета. Детайлният анализ
на предходните заседания съчетан с неимоверните предиктивни възможности на Хекса
на базата на ограничен набор от лесно събираеми данни като дневния ред (който така
или иначе беше под контрола на Пондър), състава на комисията, времето изминало от
закуска и оставащо до вечеря и т.п., в повечето случаи позволяваше протоколите да се
напишат предварително.
Изобщо той разглеждаше всичко това като своя принос към поддържането на
избрания от самия университет курс на благожелателна и динамична стагнация. А да се
поддържат нещата така винаги беше усилие с добра възвръщаемост, като се имат
предвид алтернативите.
9 бел.авт.: Хоноруваният професор по Граматика и Стилистика би поправил това на „тя не беше тя”, от
което Професорът по Логика щеше да се задави с питието си.
13
Една самообръщаща се страница обаче, поне според Пондър, беше аномалия.
Така че, докато се усилваше шумът от вечерята-преди-закуска, той оглади страницата и
внимателно зачете.
Гленда с удоволствие би счупила някоя чиния в сладката празна главица на
Жулиета, когато момичето най-сетне цъфна в Нощната Кухня. Или поне с удоволствие
би си помислила за това, при това съвсем преднамерено. Но нямаше смисъл да си
изпуска нервите, защото обектът на тези нерви не го биваше много да забелязва, какво
си мислят другите хора. Не че беше лошо момичето, но просто някак все не можеше да
стигне до мисълта, че някой би могъл да не е мил с нея. Така че Гленда се ограничи с
едно:
- Къде беше? Казах на г-жа Уитлоу, че си се прибрала вкъщи по болест. Татко ти
направо ще се поболее от грижа! А и пред останалите момичета никак не изглежда
добре.
Жулиета се отпусна в креслото с толкова изящно движение, че все едно
прозвуча музика.
- Ми на мача бях, къде. Нали играхме срещу говедата от Мътни Извор.
- До три часа сутринта ли?
- Ми че то си е по правилата, ма. До края на цяловремето, до внезапна смърт или
до първи гол10.
- Кой би?
- Не’нъм.
- Как така не знаеш?
- Ми че като си ходих, го решаваха по пукнати глави. Абе аз без друго, нали, излязох с Скапания Джони.
- Аз пък си мислех, че си скъсала с този.
- Ми че той ме черпи една вечеря бе.
- Не трябваше да ходиш. Не ти е работа да ги вършиш такива едни.
- К’ви такива? – отвърна Жулиета, която понякога си мислеше, че въпросите са
отговори.
- Защо просто не вземеш да измиеш съдовете? – приключи въпроса Гленда.
И пак ще трябва аз да ги мия след теб, помисли си тя, когато най-добрата и
приятелка се запъти към редицата големи каменни мивки. Това, което Жулиета
правеше с чиниите, не беше точно миене, а бегло кръщаване. Не че магьосниците бяха
от хората, които да забележат налеп от вчерашно яйце на чинията си, обаче г-жа
Уитлоу можеше да го съзре и през две стаи в трета.
Гленда харесваше Жулиета, ама наистина, макар че понякога се чудеше защо.
Вярно, че бяха израстнали заедно, но тя не можеше да спре да недоумява, как Жулиета, 10 бел.прев.: Обща бележка за играта ритни-топка:
В оригинала това естествено е Foot-the-ball или Foot Ball, само че трябва да се има предвид, че за
английското ухо думата „футбол” не значи точно същото като за нас, или по-скоро не е значела до 1848
година, когато са били измислени първите правила (не къде да е, а в Кеймбриджския университет).
Дотогава „футбол” е била доста груба игра на простолюдието, удивително приличаща на описаната в
книгата. Играла се е направо по улиците, правилата са били доста свободни (макар че оръжията са били
строго забранени), броят играчи е бил неопределен, времето за игра обикновено е било до мръкване и гол
се е вкарвал много трудно. Играта многократно е била забранявана поради съпровождащото я насилие. В
някои английски градове все още се играе традиционен древен „футбол”, примерно в Ашбърн в
Дербишир, където ежегодно се играе такава игра още от 12-ти век, когато според легендата за пръв път я