- Не, до последния съдийски сигнал той не е свършил. Всеки го знае това.
- Мили Йо, прав е, - сепна се Ридкъли - Давай де, Декане. Духай де!
Архиканцлерът на Бързнекския университет се почувства милостив и реши, че
от него да мине, няма да се заяжда. Поднесе гигантската свирка към устните си, напълни дробовете си с въздух и накара грахчето да се разтрака. Въпреки всичко
последната дума все пак взе сянката на Евънс Раирания:
- И НА ДЕ МИ СЕ БЪЗИКАТЕ ПОД ДУШОВЕТЕ, БЕ КЕЛЕШЧЕТА С КЕЛЕШЧЕТА!
Когато публиката се устреми надолу по трибуните тъпчейки вече свещеното
поле, Ридкъли потупа по рамото провесилия нос Праскин и рече:
- За мен ще е чест да разменим фанелките си с вас, сър.
Той хвърли шапката си на земята, смъкна фанелката си и разкри гърди космати
като не един, а два спящи лъва. Юнайтедската фанелка, която получи в замяна, му беше
малко възтесничка, но това нямаше значение, защото, както беше предсказал Анди, целият Академик Невиждан (с изключение на Г-жа Уитлоу, която се съпротивляваше с
бой) беше взет на ръце от възторжената тълпа и понесен във слава с краката напред
253
през целия град. Беше си истински триумф. И да паднеш и да биеш, пак си беше
триумф66.
Да не сте си помислили, че това е краят?67
Магьосниците от Невиждания Университет разбираха от купон. Пепе и Мадам
Фашкие68 останаха впечатлени. Но все пак бизнесът си е бизнес, така че трябваше да
помислят и за Жулиета.
- Никъде не мога да я видя, - оплака се Мадам.
- Майче преди малко я видях двойна, - рече Пепе - Ама тези типове си живеят
живота. Такова голямо плато сирена досега не бях виждал. Още малко и безбрачието
ще ми се стори привлекателно.
- О, така ли мислиш?
- Не. Между другото, да си забелязала оня високия магьосник как те зяпа, миличко?
- Професор Бенго Макарона ли? Да не мислиш... - започна Мадам.
- Без нито сянка съмнение, миличко. Знам, че си е контузил краката, но се
съмнявам, че това ще представлява проблем.
За пореден път Мадам протегна врат да огледа тълпата за бляскавата фигура.
- Надявам се само, че младият ни модел няма да се забърка в разни такива.
- Откъде накъде? Нали е тотално обкръжена от обожатели.
- И все пак е възможно.
Фактически Жулиета и Трев се бяха усамотили на тъмно в Нощната Кухня.
- Се шъ си намеря бачкане, - казваше Трев - Където и да идеш, с теб съм.
- Абе я си стой тук и си гледай ритнитопката, - възрази Жулиета - Знаеш ли к’во
казаха някои хора, докато се наливахме? Викаха, че Дейв Младонадеждов ти е баща.
- Е к’во, така си е.
- Да, - разви мисълта си Жулиета, - ама досега все казваха, че ти си му син.
- От мен да мине, може да поритам малко, - склони Трев - Ама да не си мислиш, че друг път може да ми мине номера с тенекийката.
Те се целунаха.
Точно в този момент нищо повече като че ли не им беше необходимо.
Но все пак...
Гленда и Лут също искаха да си намерят по-усамотено местенце, по възможност
затъмнено. Ненадейно тя беше намерила в джоба си два билета за представление на
Трупата от Сестричките на „Омотани от звездите” от Хуел Драматурга, билети, поставени там от д-р Хикс в опита му да разнася из света мрак и униние посредством
66 бел.авт.: Традицията повелява в подобни случаи тържествуващите герои да пръскат публиката от
бутилки шампанско. Нямаше нищо подобно. Ако един магьосник успее да извади тапата на бутилка
шампанско, той със сигурност няма да възнамерява да го пръсне нахалос.
67 бел. прев.: Това отговаря на легендарния коментар на Кенет Уолстънхолм на края на финала на
Световната купа по футбол от 1966 г. на Уембли, когато Англия бие ФРГ с 4:2. Съдията многократно
удължава ли удължава срещата, а коментаторът сухо и безстрастно няколко пъти отбелязва, че на терена
някои хора изглежда си мислят, че това е краят, докато накрая също толкова бестрастно и сухо казва „Е, това вече е краят”.
Интересно, но тази футболна победа на Англия значително е подпомогнала преизбирането на премиер-
министъра Харълд Уилсън, имал репутация на особено ловък и страховит политик. Четири години по-
късно, когато Англия на следващото световно пада от ФРГ, Уилсън пада от власт.
68 бел.авт.: Която споделяше обща форма с повечето магьосници, така че се чувстваше двойно като у
дома си.
254
аматьорски театрални постановки. Те седяха сплели ръце, сериозно изгледаха пиесата, усещайки как тръпките преминават през тях, а след това обсъждаха това, докато се