излязъл с някаква готвачка?
На лицето на Ветинари се проявиха бегли следи от усмивка.
- Не просто някаква готвачка. А гениална готвачка.
- Е, налага се да призная, че съм изненадана, - заключи Милейди.
- И разстроена? - подхвана Ветинари - Може би лекичко ревнива?
- Хевлок, отиваш твърде далече!
- Да не би да очаквахте нещо друго? Освен това, със сигурност осъзнавате, че
неговият триумф е също така и ваш?
- Казвала ли съм ти, че видях някои от тях? - продължи след кратка пауза
Марголота.
- Орки?
- Да. Действително са окаяни създания. Естествено, така хората говорят и за
гоблините и, макар и да е истина, че те събират с религиозно усърдие собствените си
сополи, както е вярно и, честно казано, всичко друго, което се говори за тях, в това
поне има известна логика.
- Е, религиозна логика, ако не друго, - измърмори Ветинари - Тя обикновено има
склонноста да става доста разгеглива.
- Игорите са ги направили от човеци, знаеше ли това?
Ветинари, все още с чашата си в ръка, отиде до другия край на масата и взе
черния пипер.
- Не. Въпреки че, след като го споменахте, трябва да призная, че това е
недвусмислено очевидно. Не е възможно гоблините дори да се приближат до нужната
свирепост.
- Те си нямат нищо, - продължи Марголота - Нито култура, нито легенди, нито
история. Той би могъл да им ги донесе.
256
- Всичко, което им липсва, той притежава, - изкоментира Ветинари и добави -
Но на раменете му вие струпвате неимоверно бреме.
- Ами на моите колко е струпано? А на твоите?
- То е като да си кон-тежковоз, - рече Ветинари - След някое време преставаш да
забелязваш и това става просто начин на живот.
- Те заслужават шанс, който трябва да им се даде още сега, докато светът е в
мир.
- Мир? - подпита Ветинари - Ах, да, според определението му като време
отделено за подготовка за следващата война.
- Откъде ли си прихванал този цинизъм, Хевлок?
Ветинари се обърна и потегли безгрижно обратно покрай масата.
- Предимно от вас, мадам, въпреки че съм дръжен да отбележа, че заслугата не е
изцяло ваша, доколкото се наслаждавах на продължително допълнително обучение
като тиранин на този град.
- Мисля, че им позволяваш твърде много свобода.
- О да, точно така. Тъкмо затова все още съм тиранин на този град. Начинът да
се задържиш на власт, както винаги съм смятал, е да подсигуриш абсолютната
немислимост на отсъствието на твоята особа. Ще ви помогна по всякакъв начин, намиращ се във властта ми, разбира се. Не бива да има никакви роби, в това число роби
на инстинктите си.
- Една личност може да промени всичко, - каза Марголота - Виж мистър
Блестящия, който понастоящем е Диамантеният крал на Троловете. Виж себе си. Ако
хората могат да паднат...
Ветинари рязко се изсмя:
- О, могат, наистина могат.
- ... тогава орките могат да се издигнат, - продължи Марголота - Ако бъркам в
това, значи вселената е сбъркана.
От към двойната врата се дочу кадифено почукване и влезе Дръмнот.
- Господин Лут е тук, сър, - после той добави с известна доза отвращение - И е
довел онази... жена, която готви в университета.
Ветинари хвърли един поглед на Марголота и каза:
- Да. Мисля, че е редно да го приема в голямата зала.
Дръмногт се прокашля:
- Мисля, че съм длъжен да ви съобщя, сър, че господин Лут е проникнал в
сградата през врати, които бяха надеждно заключени.
- От пантите ли ги е изтръгнал? - поинтересува се с явен ентусиазъм Ветинари.
- Не, сър, той вдигна вратите от пантите и ги остави пригледно подпряни на
стената.
- О, значи за света все още има надежда.
- А охраната?
Дръмнот за миг погледна лейди Марголота.
- Предприех като предпазна мярка разполагането на неколцина от тях прикрити
в Голямата зала със заредени арбалети.
- Отзовете ги, - заповяда Ветинари.
- Отзоваваш ги? - не повярва Марголота.
- Отзовете ги, - повтори Ветинари, този път пряко към Дръмнот, след което
подаде ръка на Милейди - Струва ми се, че изразът беше, както се казва, alea iacta est.
Жребият, милейди, е хвърлен, и е време ние двамата да видим, какво ще се падне.
257
- Така няма ли да си докараш белята? - тревожеше се Гленда, придържайки се
плътно до него докато изкачваха стъпалата.
Така безлюдна, голямата зала на двореца внушаваше на посетителя чувство за