малоценност, защото беше замислена точно с такава цел.
- Защо просто не почука като всеки друг.
- Скъпа ми Гленда, аз не съм като всеки друг, нито пък ти.
- А те какво ще направят?
- Не знам. Какво ще стори лейди Марголота? Нямам никаква представа, макар че
почвам да се досещам, как мисли тя, така че имам предвид някои възможности.
Те се загледаха в двете фигури, слизащи по широкото стълбище, простиращо се
чак до другия край на сградата. То беше построено да побира стотици души. Вървящата
по него самотна двойка изглеждаше непривично дребна.
- А, господин Лут, - поздрави Ветинари, когато почти стигнаха до долу - и
госпожица Сладкофасулска. Не мога да не изразя поздравите си към вас двамата за
великолепния, макар и изненадващ успех на Академик Невиждан.
- Мисля, че ще ви се наложи да промените доста от правилата, сър, - каза Лут.
- Примерно? - поинтересува се Ветинари.
- Смятам, че на съдията са му необходими помощници. Той не може да вижда
всичко, - заобяснява Лут - А са наложителни и още някои правила. Въпреки че
господин Праскин постъпи много почтено, според моето мнение.
- А от професор Ринсуинд може да излезе много способен нападател, стига само
да успеете да го убедите да взема със себе си и топката, - подметна Ветинари.
- В никой случай не бих споменал това на Архиканцлера, милорд, но мисля, че
той би стоял по-добре в по-дефанзивна роля.
- А кого бихте предложили в замяна? - попита Ветинари.
- Ами Чарли, живия скелет, работещ в катедра Посмъртни Комуникации, показа
много високи резултати в тренировките. И, в крайна сметка, - той се замисли за миг, -
да, в крайна сметка никой от нас не отговаря за това, какъв е създаден.
Потупването на крак ги накара да се извърнат. Беше кракът на лейди Марголота.
Лут леко се поклони:
- Милейди, надявам се, че ви намирам в прилично здраве.
- Подобно, Лут, - отвърна лейди Марголота.
Лут се обърна към Гленда:
- Как беше онзи израз, който спомена веднъж?
- Бял и червен, - отговори Гленда.
- Да, точно така, аз съм наситено бял и червен, - пак се обърна към Милейди Лут
- И съм Господин Лут, ако обичате, милейди.
- Бихте ли желали двамата да се приъседините към нас за късна вечеря? -
предложи Ветинари наблюдавайки много внимателно двамата.
- Не, не мисля, че ще си позволим да ви се натрапваме, но благодаря ви много.
Имам много работа. Лейди Марголота?
- Да?
- Бихте ли дошли насам, моля?
Гленда наблюдаваше израженията: леката усмивка на Ветинари, нейното
възмущение, увереността на Лут. Шумоленето на дългата й черна рокля, докато тя
измина последните няколко стъпала до орка и спря там, беше като озвучаване на
отравяне.
- Струвам ли? - попита Лут.
- Да, Лут, струваш.
258
- Благодаря ви, - продължи Лут, - но аз научих, че струването е нещо, което
трябва постоянно да се натрупва. Поискахте от мен да стана разбран. Разбрах ли?
- Да, Лут, разбра.
- И какво искате от мен сега?
- Да намериш орките в Далечен Юбервалд и да ги изведеш от мрака.
- Значи има и още орки, като мен? - оживи се Лут.
- Няколко десетки, може би, - отговори Марголота, - Но в интерес на истината, надали може да се каже, че са като теб. Жалка пасмина са.
- И кого ги е жал за тях? - запита Лут.
Гленда се взираше в лицата. Изненадващо лейди Марголота като че ли се смути.
- Много зло е извършено в Империята на Злото, - рече тя - Най-доброто, което
можем да направим, е да го поправим. Бихте ли ми съдействали в тази задача?
- С всичко, което мога, - отговори Лут.
- Бих искала да ги научиш на културно поведение, - отбеляза хладно Милейди.
Той изглежда се замисли над това.
- Да, разбира се, мисля, че ще е напълно възможно. А кой ще се заеме да научи
човеците?
Последва кратък изблик на смях от страна на лорд Ветинари, незабавно закрил
уста с длани.
- О, моля да ме извините, - приключи случая той.
- Но що се отнася до мен, - продължи Лут - да, ще ида в Далечния Юбервалд.
- Пастор Овес, без никакво съмнение, много ще се радва да те види, - спомена
Марголота.
- Той още ли е жив? - учуди се Лут.
- О, да, точно така, той в крайна сметка е на съвсем млада възраст, а и носи със
себе си опрощение. Мисля, че ще сметне за много уместно, ако се присъединиш към
него. Фактически, той, по време на едно от толкова непостоянните си посещения, ми
каза, че би счел за чест да ти предаде своето опрощение.
- Лут няма нужда от ничие опрощение! - избухна Гленда.
Лут се усмихна и я потупа по ръката.