- Юбервалд е сурова страна за самотния пътник, дори и за светец. Опрощение е
името на бойната брадва с двойно острие на Пастор Овес. За господин Овес
кръстоносният поход срещу злото не е метафора. Опрощение разсече моите окови. С
удоволствие ще го нося.
- Кралете на джуджетата и троловете ще ти окажат цялата помощ в техните
възможности, - добави Милейди.
Лут кимна и се обърна към Ветинари:
- Но първо бих искал да ви помоля за една малка услуга, милорд.
- Не се колебайте да питате.
- Знам, че градът разполага с известно количество големски коне. Чудя се, дали
не бихте ми заели един?
- Моля, пак заповядайте, - отговори Патрицият.
Лут се обърна към Гленда:
- Госпожице Сладкофасулска, Жулиета ме осведоми, че сте имали тайното
желание да преминете на кон през Куирм някоя лятна вечер, усещайки вятъра в косата
си. Тръгваме още сега. Спестих пари.
Всевъзможни причини да откаже се развихриха в главата на Гленда. Отвсякъде
напираха отговорности, обвързаности и нескончаема гълчава от хленчене. Имаше
хиляда и една причини да каже не.
- Да, - каза тя.
259
- В такъв случай няма да отнемаме повече от ценното ви време, милорд, милейди, а ще се отправяме към конюшните.
- Но... - понечи да възрази лейди Марголота.
- Смятам, че всичко, което имаше да се каже, бе казано, - отсече Лут - Аз, тоест
ние ще ви посетим скоро след като уредя тукашните ми работи и аз с нетърпение
очаквам този момент.
Той им кимна, след което с Гленда направо летяща до рамото му си тръгна
откъдето беше дошъл.
- Не беше ли прекрасно? - възкликна Ветинари - Видяхте ли, как не си пуснаха
ръцете?
До вратата Лут се обърна:
- А, и още само едно нещо. Благодаря ви, че не разположихте стрелци по
галерията. Щеше да е толкова... смущаващо.
- Наздраве за вашия успех, Марголота, - рече Ветинари, когато стъпките им
заглъхнаха - Знаете ли, аз сериозно възнамерявах да предложа на г-ца Сладкофасулска
да ми стане готвачка, - той отново въздъхна - И все пак, какво е паят в сравнение с един
щастлив край?
Да не сте си помислили, че това е краят?
Следващата сутрин Пондър Стибънс си работеше в Крилото за Високоенергийна
Магия, когато дойде накуцвайки Ридкъли. Около коляното му искреше сребрист обръч.
- Терапевтичният Стегач на Картеч, - похвали се той - Простичка магийчица. За
нула време ще съм кукуряк. Г-жа Уитлоу искаше да обуя над него чорапогащник, но аз
и казах, че не си падам по тея неща.
- Радвам се да ви видя в такова добро разположение на духа, г-н Архиканцлер, -
каза Пондър, който беше посред едно сложно изчисление.
- Случайно да си поглеждал тазсутрешните вестници, г-н Стибънс?
- Не, сър. Покрай тази ритнитопка поизостанах малко с работата си.
- Може би ще ти е интересно да научиш, че снощи в Бързнек от това, което те
предпочитат да наричат Крило за По-Високоенергийна Магия, се е измъкнала
двадесетметрова кокошка и очевидно безчинства из Псевдополис, преследвана от
преподавателския им състав, които, предполагам, и биха били способни да опустошат
града и само със собствени сили. Хенри току що получи истерична щракограма и му се
наложи да бяга.
- О, това е много обезпокоително, сър.
- Да, нали? - кимна весело Ридкъли - Както изглежда, тя снася яйца с
поразителна скорост.
- А, прилича ми на квази-експанзивен блитов феномен самоадаптиращ се към
жив организъм, - подметна Пондър, обърна страницата и моливът му заследи колонки
от цифри.
- Цялата физиономия на бившия Декан е омазана в яйце, - продължи Ридкъли.
- Е, сигурен съм, че професор Репосем ще е в състояние да възстанови контрола
над ситуацията, - тонът на Пондър ни най-малко не се промени.
Последва кратка напрегната пауза, после Ридкъли попита:
- Колко време според теб ще му трябва да възстанови контрола?
- Какъв е размерът на яйцата?
- Някъде между два и три метра на височина, - отговори Ридкъли.
- Черупките калциеви ли са?
- Да, бая дебели, както ми казаха.
260
Пондър се загледа замислено в тавана.
- Хъм, тогава значи не е чак толкова зле. Виж, ако бяхте казали, че са стоманени, щеше да е много тревожещо. Много прилича на дегенерация на блита, причинена от, най-вероятно... недостиг на опит.
- Аз пък си мислех, че си научил господин Репосем на всичко, което знаеш, -
забеляза Ридкъли с толкова щастливо изражение, колкото Пондър не беше виждал у
него от много-много време.