- Е да, сър, но сигурно не е могъл да схване всичко. Населението в опасност ли
е?
- Магьосниците са им казали да си стоят по къщите.
- Добре сър, само да си събера нужното оборудване и ще можем да тръгнем след
чая в пет.
- Естествено и аз идвам, - осведоми го Ридкъли, после погледна Пондър - А
също и...
- Какво? - сепна се Пондър, но видя как се бе ухилил Ридкъли - да, мисля, че
няма да е зле някой от господата от „Вестника” да дойде да направи снимки. Може да
намерят добро приложение като материали за обучение.
- Изключително добър план, господин Стибънс, а освен това смятам, че трябва
да вземем и старшия преподавателски състав. Те ще допринесат с крайно-необходимата
в случая... - той щракна с пръсти - Нещо ми бяга думата.
- Суета? - подсказа Пондър.
- Не, не беше това, - поклати с глава Ридкъли.
- Апетит? - гадаеше Пондър - Тегло?
- Нещо такова... А, да, тежест. Точно така, колкото си щеш тежест. Ние не сме от
онези типове, които търчат подир разни шантави пилета. Ще се видим след обяд. А сега
имам да се погрижа за други работи.
- Да, г-н Архиканцлер, - каза Пондър - О, ами, ъ... Какво стана със заплануваната
ритнитопковска среща?
- За най-голямо съжаление ще се наложи да изчакаме докато си построят наново
университета.
- Колко жалко, г-н Архиканцлер, - заключи Пондър.
Продължи със сметките, докато и последните цифри не кацнаха спретнато по
местата си, убеди се, че Архиканцлерът си е тръгнал, усмихна се съвсем лекичко, така
че, ако не го очаквахте, нямаше да го забележите и придърпа поредната счетоводна
книга.
Поредният добър ден.
Е, това вече е краят!
261