Изпълни ме смесица от симпатия и гняв, но се насилих да се усмихна приветливо. Тя вероятно не се беше виждала с баща си, откакто го бяха заключили тук. Злодеи или не, поне трябваше да им разрешат да се сбогуват.
— Хей — извиках, като я видях да приближава към мен. В походката й имаше нещо необичайно, което тутакси ме накара да настръхна. Вътрешният ми глас ми прошепна, че нещо не е наред. — Мислех, че не ти разрешават да идваш.
Разбира се, и аз не би трябвало да съм тук.
Тя се насочи право към мен и — наистина не преувеличавам — ме запрати, да, запрати ме като мръсен парцал върху отсрещната стена. Ударих се силно, пред очите ми избухнаха звезди.
— Какво?… — Сложих ръка на челото си и се опитах да се изправя.
Без да ми обръща внимание, Натали отключи вратата на килията на Виктор с един от ключовете от връзката, която бях видяла на колана на единия пазител. Изправих се на крака и се приближих към нея.
— Какво правиш?
Тя ме изгледа и тогава ги видях. Бледите червени кръгове около зениците й. Прекалено бледата кожа дори за морой. Кръв бе изцапала устните й. Но най-красноречив бе погледът в очите й. Толкова студен, толкова зъл поглед, че сърцето ми едва не спря да тупти. Поглед, който издаваше, че тя вече не е сред живите — поглед, който завинаги я белязваше като стригой.
Глава 24
Въпреки всички тренировки и подробното изучаване на навиците на стригоите и методите за защита от нападенията им нито веднъж досега не се бях сблъсквала със стригой. Оказа се по-страшно, отколкото бях очаквала. Но този път, когато Натали се нахвърли отново върху мен, бях подготвена. Или поне донякъде. Отстъпих рязко назад, изплъзнах й се да не може да ме достигне, докато трескаво обмислях какви шансове имам. Припомних си шегата на Дмитрий, когато бяхме в мола. Нямах сребърен кол. Както и нищо, с което да й отрежа главата. Нямаше как да я подпаля. Да побягна, изглеждаше най-добрата възможност, но тя ми бе препречила пътя.
Изпаднала в пълна безизходица, заотстъпвах назад по коридора, докато тя напредваше към мен. Движенията й ми се сториха по-грациозни, отколкото когато беше жива.
Тогава тя по-бързо от всеки друг път досега в живота си, скочи отгоре ми, сграбчи ме и блъсна главата ми в стената. Болка, непоносима болка експлодира в черепа ми. Бях сигурна, че усещам вкуса на кръвта в устата си. Замятах се като подивяла във всички посоки, опитвайки се да се съпротивлявам, но бе все едно да се боря с Дмитрий.
— Скъпа моя — промърмори Виктор, — опитай се да не я убиваш, ако не се налага. Възможно е по-късно да я използваме.
Натали за кратко преустанови атаките си, колкото да се опитам да се съвзема, но без да отделя от мен вледеняващия поглед на студените си очи.
— Ще се опитам да я запазя жива. — Ала в интонацията й се прокрадна скептична нотка. — Тръгвай вече. Ще се срещнем по-късно, когато си свърша работата тук.
— Не мога да повярвам! — изкрещях след Виктор. — Заставил си собствената си дъщеря да се превърне в стригой?
— Това бе последното ми средство за спасение. Необходима жертва в името на всеобщото благо. Натали го разбира и приема. — И той изчезна.
— Наистина ли го приемаш? — Надявах се да я въвлека в разговор с цел печелене на време също както правят умните героини във филмите. Освен това лелеех надеждата чрез въпросите си да прикрия колко адски много бях ужасена. — Наистина ли го разбираш, Натали? Ти… ти си се преобразила. И то само защото той ти е заповядал?
— Моят баща е велик мъж — отвърна тя убедено. — Той ще спаси мороите от стригоите.
— Да не си полудяла? — креснах аз. Тя ме блъсна и аз отново се ударих в стената. Ноктите ми се забиха в мазилката, сякаш се опитвах да я издълбая и да пробия в нея спасителен тунел. — Ти вече си стригой.
Тя само сви рамене и за миг ми заприлича на някогашната Натали.
— Трябваше да го направя, за да го измъкна, преди другите да дойдат. Един стригой ще спаси всичките морои. Струва си жертвата, струва си да се откажеш от слънцето и магията.
— Но ти искаш да убиваш морои! Няма да можеш да се спреш.
— Той ще ми помогне да се контролирам. В противен случай ще се наложи да ме убият.
Тя се пресегна и ме сграбчи за раменете. Изтръпнах, като я слушах с каква лекота говореше за собствената си смърт. Нямаше съмнение, че със същото пренебрежение обмисляше и моята смърт.
— Ти си луда! Не може толкова много да го обичаш. Не можеш наистина да…