Те нямаше лесно да се предадат.
Мислех си още, че всичко това заедно с вродената любезност на Лиса много й помагаше да печели хората на своя страна. Кръгът ни от приятели неотменно се разрастваше. Разбира се сред първите, които се присъединиха към нас, беше Мейсън, който не се и опитваше да крие, че проявява интерес към мен. Лиса доста ме подкачаше на тази тема, но аз още не бях решила какво да правя с него. Част от мен си мислеше, че е крайно време да ми стане сериозно гадже, но останалата част от душата ми копнееше за Дмитрий.
През повечето време той се отнасяше към мен както се очакваше от един наставник. Беше ефективен. Предан. Стриктен. Разбиращ. Между нас нямаше нищо необикновено, нищо, което би могло да накара някого да заподозре, че помежду ни е имало и нещо повече… като изключим епизодичната размяна на замислени погледи. И след като преодолях вътрешната си емоционална реакция, осъзнах, че той — технически поне — беше прав за нас. Възрастта наистина беше проблем, особено докато аз все още се обучавах в Академията. Но колкото до другото, което беше казал… то, хм, така и не ми бе хрумвало. А би трябвало. Двама пазители, забъркани в интимни отношения, действително щяха да си отвличат взаимно вниманието от поверения им морой, когото трябваше да защитават. Не можехме да си позволим това да се случи, нямахме право да рискуваме живота на Лиса заради желанията си. Иначе с нищо нямаше да се окажем по-добри от Аби Бадика и Зандър, които бяха изоставили задълженията си. В тази връзка веднъж бях споделила с Дмитрий, че моите собствени чувства нямат значение. Лиса беше на първо място. Надявах се само да мога да го докажа.
— Много жалко за лекуването — сподели Лиса с мен.
— Хм? — Ние седяхме в нейната стая, преструвайки се, че учим заедно, но моите мисли пак се оказаха изцяло обсебени от Дмитрий. Толкова лекции й бях изнесла заради увлечението й да пази тайните си, но аз самата никак не бях склонна да й призная, че бях толкова близо до това да се разделя с девствеността си. По някаква неясна дори и на мен причина не бях склонна да го споделя с Лиса.
Тя пусна на пода учебника по история, който току-що бе разтворила.
— Това, че трябва да престана с лекуването. И с внушението. — При последната дума самотна бръчка проряза челото й. Лекуването бе възприето като чудесен дар божи, който се нуждае от допълнителни изследвания. Внушението обаче се натъкна на сериозни упреци от страна на директор Кирова и на нашия експерт по всякакви магии госпожа Кармак. — Искам да кажа, че сега съм щастлива. Много отдавна трябваше да потърся помощ… те бяха прави за това. Радвам се, че съм на лекарства. Но и Виктор имаше право. Вече не мога да използвам магията на духа. Още мога да я усещам, но… ми липсва това, че не мога да се докосвам до нея.
Не бях напълно сигурна какво да й отвърна. Така я харесвах повече. Заплахата на лудостта бе изчезнала и тя отново беше себе си, беше много по-самоуверена и естествена, същата онази Лиса, която винаги бях познавала и обичала. Като я гледах сега, бе лесно да повярвам в думите на Виктор, че от нея би станал силен водач. Тя ми напомняше за родителите си и за Андре — те умееха по този начин да предизвикват преданост у всички, които ги познаваха.
— А има и още нещо — продължи тя. — Той ми каза, че не мога да се откажа от дарбата си. Беше прав. Боли, когато магията вече я няма. Понякога така болезнено ми се иска да си я върна.
— Зная — рекох. Усещах болката й през връзката ни. Хапчетата бяха притъпили магията, но не и нашата връзка.
— И не мога да спра да си мисля за всички неща, които бих могла да направя, за всички хора, на които бих могла да помогна. — Изглеждаше изпълнена със съжаление.
— Първо трябва да помогнеш на себе си — напомних й енергично аз. — Не искам отново да те виждам наранена. И няма да го позволя.
— Зная. И Кристиан ми повтаря същото. — На лицето й се появи замечтаната усмивка както винаги, щом се замислеше за него. Ако бях знаела в какви идиоти ще се превърнат заради любовта си, може би нямаше толкова ревностно да искам да са заедно. — Предполагам, че и двамата сте прави. По-добре само да си мечтаеш за магията и да бъдеш нормална, отколкото да я владееш и да бъдеш луда. Средно положение няма.