— Господарю Шекспир! Хей!
Той хвърли поглед към момичето на вахта и очите му проследиха пръста и в посоката, която сочеше. На брега от дясната им страна имаше знаме, направено от бели кърпи, разпънато върху една висока, широка порта от колове. На него пишеше „Добре дошло, корабно шоу!“
— Най-после! — извика Аристофан. — Там сме!
Маргарет стоеше гордо до него, докато Уил правеше реверанс на триумвирата, който управляваше в Алкаполандо. Първият консул, на чието име бе наречен народът, се наведе да й целуне ръка.
— Приятно ми е да се запознаем, лейди Маргарет, мистър Уил — каза Консул Капоне като се изправи.
Той беше голям, широкоплещест мъж с нос, който като че ли бе ударен накриво. По ръцете и лицето си имаше белези, някои от които сякаш бяха нарочно разчоплени. Гърдите и раменете му украсени с татуировки в синьо и зелено.
— Много ни хареса вашето знаме, лорд Консул — каза Маргарет, като сладко се усмихваше. — Не ни се случва често да получим такова… изразително посрещане. Никой преди не е правил знаме за нас.
— А, добре, ние обичаме нещата тук да бъдат както трябва — каза самодоволно Капоне — и от дълго време съм ваш обожател, мистър Уил.
Другите двама консули излязоха напред и Капоне ги представи. Като Капоне, те бяха огромни мъже с дълга черна коса, придържана навътре от тънки панделки „Филип Македонски“ и Кочайс от Великите равнини.
— И те са ваши големи почитатели. Ние също сме поканили гости от две места надолу по Реката — Капоне хвърли бърз поглед отвъд лодките на Шекспировата трупа. — Все още не са пристигнали.
Шекспир положи приятелска ръка на рамото на големия мъж и го поведе към заграденото селище. Хората му и другите двама консули ги последваха. Вътре имаше голям град от малки бамбукови хижи, над които се издигаше една голяма постройка на три ката на възвишението, което са спускаше към Речната равнина. Мястото бе чисто като просешка паница и всички обитатели, които можеше да види и които не се суетяха около пристигащата театрална трупа, се движеха целенасочено по други задачи
— Тогава позволете ни, добри консуле, да се договорим за… непривлекателната страна от общуването ни, преди да дойде трупата. Междувременно — Уил хвърли един поглед през рамо към останалите, — трупата ми ще се настани, така че можем да започнем веднага след като пристигнат посетителите ви — Ървинг хвърли един весел поглед към Уил и последва гръцкия драматург обратно към лодките за да започнат разтоварването.
— Каква очарователна страна! — каза Маргарет, като се оглеждаше с широко отворени очи. Тя се стремеше да изглежда невинна, но поглъщаше всяка подробност, доколкото бе възможно. В предишния си живот Маргарет беше преподавала в едно църковно училище и Уил знаеше, че нищо не й липсва. Няколко натискания на пръстите й върху неговата ръката му подсказаха, че е забелязала железни сечива и електрическо оборудване. Беше безопасно да разкрият собствената си технология. Това бе добра новина, тъй като беше започнал да зависи от машините.
— Мой лорд консул, ние се радваме, че имаме възможността да ви развличаме и забавляваме — каза Уил, като отново върна разговора към належащия въпрос. — Предлагам днес да изиграем две пиеси. Едната ще е готова за изпълнение малко след обяда, а другата ще бъде представена след вечеря. Като антракт имаме музиканти, жонгльори и един фокусник, който разказва вицове на съвременен английски, докато прави фокусите си. На сутринта отново ще потеглим, като ви оставим нашите благодарности и надяваме се щастливи спомени.
— Звучи добре — каза Капоне.
Другите двама разбираха английски повече, отколкото го говореха, като оставиха първия консул да разговаря повече. Те кимнаха помежду си.
— А за пиесите?
— Дневната комедия ще бъде една пиеса в стила на древна Гърция. Една музикална версия на „Облаците“ от Аристофан и Уебър.
Шекспир, който обикаляше мръсния „площад“, посочи назад към портата. Един десетметров фалос, направен от плат и дърво беше изтеглен на брега от група копиеносци, които повече от обикновено се придържаха към предназначението си.
— Ето централния декор. Смел, но традиционен.
— Махнете го — каза Кочайс като махна сърдито с ръка към огромния член. — Това ни обижда. Това нещо е неблагоприлично да се излага на обществено място.
— Да ти кажа право, Уил — каза Капоне като метна тежка ръка върху раменете на драматурга и го дръпна на една страна. — Бих предпочел някоя от твоите собствени пиеси, отколкото нещо от един древен грък, ако разбираш какво искам да кажа.
— Нашето следобедно удоволствие ще бъде „Комедия на грешките“ — запротестира Уил, — която аз написах.