— По-скоро бихме искали да видим „Ричард Трети“ — каза консулът. Гласът му още малко се снижи. — Имам си причини, така че искам да представите тази пиеса. Някакви възражения? — В думите му имаше заплаха, която Уил предпочете да не забелязва.
— Никакви, сър. Тогава — каза галантно Уил, като повиши глас за да включи и другите консули — ще ви спестим комедията, която е една безразсъдна глупост, господари мои и вместо това ще ви предложим чудесното представление на тази драма. Мисля, че ще откриете достойнството в предложението на моя сънародник.
— Не. Искаме две от теб, традиционни, нищо ново или твърде мръсно. Не знам този аристократ или какъвто там каза, че е.
— Сър, името му е Аристофан, достойно за внимание както вашето или моето.
— Забрави го. Ще имаме двете или нищо. Купувачът винаги е прав, нали?
— Да — въздъхна Уил, като си мислеше как ще трябва да обяснява на гърка, че още веднъж съвременната публика не го е оценила по достойнство. Единственото нещо, което не правеше новината напълно лоша, бе че самият Аристофан много се кефеше на главната си роля в „Ричард Трети“, една драма почти с един човек, с много възможности да „предъвква декорите“, както казваха модерните му колеги.
— За колко голяма публика да се приготвим?
— Всички — каза сърдечно Капоне. — Алкаполандо е това, което можеш да наречеш демокрация по, ъ… римски образец, така че когато някой от нас го черпят, всички биват почерпени.
— А донесъл ли си достатъчно за всички? — промърмори под носа си Маргарет.
Уил договори една справедлива цена за услугите на трупата и придружи Маргарет обратно към лодките с двете новини за тяхното ангажиране и резултатите от наблюдението им. Гигантският фалос бе занесен обратно на борда и прибран, заменен от тронове, бурета и взаимозаменимите подпорки и стойки.
Урната на Фулър бе изтеглена от държача, заземена и проводника и оставен в грааловия камък за да чака обедното избухване.
Беше лесно за една трупа с постоянен актьорски състав и разнообразен репертоар да се прехвърли от една пиеса на друга. Всички костюми, които имаха, им бяха под ръка, а реквизита можеше така да се нагласи, че да пасне на всяка пиеса. Трупата сигурно знаеше ролите си. Някои от жените от хора в „Облаците“ трябваше да скрият косите си за да изиграят младите осъдени в Тауър принцове и някои от странните лордове, убити от Ричард.
Както Уил предрече, гръцкият драматург бе смутен.
— Всички тези съвременни хора, те не познават добрия театър — оплака се Аристофан. Той уви около гърдите си бялото наметало с един драматичен жест и зае театрална поза. — Ще отида да репетирам думите си с Ханг Ий. Той поне вижда достойнствата на класическия театър.
Уил не спори с него, тъй като бе потънал дълбоко в собствените си мисли. Каква причина вероятно можеше да има консул Капоне, за да настоява за една такава специфична историческа драма като „Ричард Трети“? Никой от консулите не идваше от времето на Шекспир. Сигурно това бе важно за някой от идващите гости. Уил усети, че по тялото му премина тръпка на вълнение. „Ричард Трети“ беше за заклеймяването на монарха Плантагенет. Навярно Капоне искаше да я играят за Елизабет. Той се развълнува от идеята, че отново може да я види, да положи творбите си в краката й след толкова дълго време. Той реши, че това щеше да бъде най-доброто представление, давано някога по това либрето, за да й угоди.
С приповдигнато настроение Уил изяде обяда си от грааловия камък, който беше напълнил техните рогове на изобилието, като минаваха през редовете на пиесата между хапките пиле в подправен с шафран сос.
Всеки изглежда бе „за“ представлението. Дори Аристофан бе преодолял раздразнението си и се заливаше от смях на студентските шеги, които му разказваше неудържимия Ървинг между рецитацията на собствените си стихове.
— Какъв грубиян е този Капоне — каза Ханг Ий. — Твоите думи напълно му прилягат: „Те толкова противно симулират човечност.“
— Населението е доста голямо тук, Уил — забеляза Маргарет, като изискано изтриваше пръсти от тревата. — Не достатъчно голямо за да не му стигнат грааловите камъни, но изглежда доста нагъсто. От лодките в пристанището си помислих, че ще бъдат по-малко.
— Може би Капоне и любимците му са водачи на обичайните кавги, които получаваме от всичко тук върви като швейцарски часовник.
— Аз също вярвам на твоята максима „няма болка, няма полза“ — каза замислено Уил, който слизаше на земята от хвърченето си в облаците, за това как коленичи пред Елизабет и получава посвещение в рицарство и почести.