Сергей Лукяненко
Ако поръчате още сега…
Корабът сякаш не летеше — плаваше в океана на космоса. Сферата с диаметър почти километър бавно се въртеше, а по повърхността й пробягваха цветни светлинки. Две воала във всички цветове на дъгата се стелеха зад него и по цялата Земя хората вдигаха глави и гледаха към небето — с тревога, с подозрение, дори с откровен страх. И все пак мнозинството просто се любуваше на невижданото зрелище. Твърде красива беше тази чуждоземна дъга, бавно пълзяща по земната орбита; с цялото си великолепие тя разсейваше лошите мисли, обещаваше нещо радостно и небивало. Сигурно още от времето на първия спътник хората не са гледали толкова често в небето…
А на закрито заседание на Съвета за Безопасност на ООН представителите на великите (и не чак толкова) държави гледаха екрана. Зрелището не беше толкова впечатляващо, но затова пък беше далеч по-познавателно. За пръв път извънземна раса влизаше в контакт с човечеството.
— Не, няма да кацаме — говореше от екрана пухкава оранжева топка с очи като мъниста. — Не, не, не. Благодаря за гостоприемството. Много бързаме. Благодарим ви за поканата. Радваме се, че общуваме с вас. Но ни предстои още дълъг-дълъг път.
Преводът беше осигурен от извънземните. И на руски, и на английски, и на китайски, и на френски, и на испански език. Те вежливо се извиниха на представителите на останалите раси, като се позоваха на липса на време и възможности.
— Но ние бихме искали да узнаем още много неща — каза специалния представител на ООН, гражданин на Мадагаскар, избран след двудневна задкулисна борба сред представителите на човечеството. На Мадагаскар му провървя именно заради своята обикновеност — представителят от Китай настояваше за кандидат от най-многобройната нация, представителят от САЩ — за кандидат от най-развитата и демократична страна на света, представителят от Русия — за кандидат от най-голямата по площ държава. Всъщност личността на господин Специалния Представител нямаше никакво значение — той само четеше текста, който се появяваше пред него на малък, незабележим екран. Този текст припряно се изготвяше някъде в недрата на ООН от никому неизвестни референти, психолози, политолози и сътрудници на специалните служби.
— Ще отговорим — любезно каза извънземният. — Питайте, ние ще отговорим.
— Много ли цивилизации от разумни същества познавате? — поглеждайки към екрана, попита мадагаскареца.
— Осемдесет и три и половина — любезно отвърна извънземният. — Включително делфините. А ако броим и човечеството — осемдесет и четири и половина.
Един от психолозите получи лека истерия и беше отведен. Възникна кратко забавяне, но следващият въпрос се появи и Специалният Представител на човечеството проникновено каза:
— Върху какво се основават отношенията между различните цивилизации в космоса?
— Върху дружба, сътрудничество и взаимно изгодна търговия — незабавно отвърна извънземният. — Понякога възникват въоръжени конфликти, но това е позорно и недостойно за разумни същества. Ние сме убедени пацифисти.
Представителят от САЩ кимна доволно. Впрочем, всички изпитаха облекчение.
— По какъв начин можем да влезем в контакт с другите цивилизации? — поинтересува се гражданинът на Мадагаскар.
— Развивайте науката и технологиите си, трудете се добросъвестно, живейте в мир и летете към чужди звезди — даде ценния си съвет извънземният.
Отново възникна кратка пауза, после беше прочетен нов въпрос:
— Земната цивилизация има редица нерешени проблеми; можем ли да разчитаме на някаква помощ от страна на вашата по-развита цивилизация?
В последната секунда думите „по-развита“ се промениха на „приятелски настроена“, но Специалният Представител вече беше прочел първоначалния текст.
— Сложен въпрос — натъжи се извънземният. — Отдавна беше забелязано, че безвъзмездно получената помощ не помага на никого. Цивилизацията започва да изостава в развитието си, разчита на инвестиции, кредити, хуманитарна помощ… Сложен, много сложен въпрос. Ние предполагаме, че бихме могли да влезем с търговски отношения с вас и да ви продадем някои любопитни приспособления. Като заплащане сме съгласни да приемем някои тежки метали и ръчно изработени произведения на изкуството.
На екрана с поразителна бързина се смениха няколко фрази: „Има ли Бог?“, „Какви метали?“, „В какво е смисълът на живота?“, „Делфините наистина ли са разумни?“ и „Какво можете да ни предложите?“. Мадагаскареца се закашля, пулейки се в екрана. Последната фраза примигна и остана.
— Какво можете да ни предложите? — попита Специалният Представител на човечеството.