Директорът на току-що създадения Институт за Извънземни Технологии очевидно изпитваше облекчение след тази кратка реч. Той се изправи и започна своя отчет:
— Инсталацията за подмладяване е инсталирана и готова за работа. За съжаление, компютърът отказва да работи със седемдесет-осемдесетгодишните доброволци, минималният период на подмладяване наистина е сто години. Тази вечер ще докарат в Москва жителя на Томск Иван Степанович Хомяков, който е на сто и шест години. За съжаление, някои от учените ни смятат, че след подмладяването той не само ще изглежда, но и ще мисли като шестгодишно дете. За спирта. Бактериите, изложени на поток от твърдо лъчение, наистина започнаха да произвеждат спирт. Има само един проблем — освен това те моментално го усвояват. Автомобилите на магнитна възглавница се движат прекрасно, но за целта трябва да се положи специално трасе от никел-волфрамова сплав. Приложени са изчислените разходи за полагане на опитно трасе по маршрута Москва — Звенигород. Бананите, или по-точно — извънземният аналог на бананите, са посадени в якутксата опитна селскостопанска станция. Първата реколта се очаква след около двайсет — двайсет и пет години… почвата е замръзнала, имаме проблем с торенето… но те наистина са устойчиви на студ. И от мен това е всичко.
Настъпи мълчание. Навъсеният президент обходи с поглед съратниците си. Попита:
— Има ли предположения защо купиха от нас сто и петдесет велосипеда „Кама“? Какво толкова има в тези велосипеди?
Дори и да имаше версия, никой не се осмели да я изкаже. На въпроса най-добре би могъл да отговори извънземният (който, между другото, представляваше целият екипаж на огромния кораб), но в момента той беше много зает. В не твърде далечната от Слънцето звездна система той продаваше на местните жители уникални, екологично чисти транспортни средства, които не изискват скъпоструващи енергоизточници, за да работят, и които са способни да се движат както по хоризонтална, така и по наклонена повърхност и дори да завиват. Приличащите на медузи обитатели на местните блата го слушаха много внимателно.
Впрочем, всички необходими на човечеството отговори можеха да бъдат дадени от непринадлежащият към висшите сфери, с нищо незабележимият гражданин на Русия, дребният чиновник, или по-скоро — чиновниче, който отпразнува с приятелите си първо пристигането, а после и заминаването на извънземния кораб. В момента, в който се прибра в къщи, леко пиян, с вече започващ махмурлук, той завари жена си на дивана — диктуваща в телефонната слушалка адреса — и произнесе кратка, но страстна реч. В тази реч думата „глупачка“ се редуваше с други, не по-малко обидни думи, и завършваше с укорителната фраза: „И това по времето, когато човечеството стои на прага на нова ера!“.
Обидената жена се прибра в спалнята, а чиновникът се настани пред телевизора.
— Ако поръчате още сега — дочу се от екрана, — то към тази мелничка-чудо ще получите безплатно и гъба за миене на чаши, нож за рязане на картофи и резервна дръжка!