— Да ни разрешите да направим нещо сами — каза Одисей. — Нямаме нужда от вашата помощ, за да спасим Елена.
— Вие сте добри и смели мъже — провлачи Белиал. — Но нямате власт в този регион.
— Може би не. Но имаме важни приятели.
— И кои са те, моля?
Одисей прокара пръст по носа си, за да покаже, че е нужно да се прояви предпазливост. — Не изказвайте имената им, освен, ако не искате да дойдат тук при вас!
Тогава Белиал разбра. Одисей говореше за Евменйдите26! Също известни като Еринии и като Фурии! Някои от тези древни сили все още имаха власт. Като самата Ананке. Белиал реши, че не е здравословно да продължава разговора в тази насока.
— Ако мислите, че ще можете да се справите — каза той — продължавайте. Имате моето разрешение. — Той се намръщи. — Не че искам да ви критикувам, но вие двамата не сте особено телесни.
— Това е най-доброто, което можем да направим. Ние сме мъртви, знаете — каза Одисей.
— Вижте какво — реши Белиал. — Ето два свободни пропуска за Кухнята на вещиците. Кажете им да ви дадат по едно тяло. Не всички тук в Ада сме толкова лоши като някои, чиито имена бих могъл да цитирам.
ГЛАВА IV
Прегърбеният арабски демон, който стоеше на стража пред вратата, бе виждал немалко странни гледки по време на дългата си служба в Кухнята на вещиците. Но за пръв път в цялото си съществувание този отпуснат бивш жител на Геена виждаше с наклонените си очи как двама гръцки герои, излезли направо от времето на Омир, влизат в козметичния салон. Демонът веднага ги позна, защото преди да стане портиер на тази посмъртна разкрасителна служба, той беше класически учен.
— Тук преди не сме имали класически герои — промълви той. — Вие, души, имате ли разрешителни за реалност?
Одисей му показа разрешителните за временна реалност, които му бе издал Хадес. Главната вещица остави жигосващото си желязо и дойде да погледне разрешителните и пропуските, които им бе издал Белиал.
Тя каза:
— Всичко е наред, Тони, пусни ги да влязат.
И в телесосъздаващото действие, което последва, големият въпрос беше колко мускулатура да им поставят. Вещиците решиха да не прекаляват с обема, понеже в повечето полубожествени преследвания бяха необходими повече бързина и подвижност.
Няколко часа по-късно Ахил и Одисей бяха приключили с разкрасяването, което отново ги бе направило хора. Бяха използвали нова магия от чантата на Одисей да ги изведе обратно на Земята. И сега си почиваха под едно дърво, без да знаят със сигурност къде се намират. Но това не ги тревожеше. Бяха си взели провизии за няколко дни от Кухнята на вещиците. Или поне трябваше да им стигнат за няколко дни. Но завладени отново от необичайността на телесната храна, те погълнаха всичко за обяд. След като през всички тези векове те си бяха мечтали за храна, сега не знаеха кога да спрат.
— Преядох — каза Ахил.
— И аз — изпухтя Одисей. — Това е един ден, в който мъдрият Одисей не се нахрани особено мъдро. Обаче маринованата херинга беше чудесна, нали?
— Повече ми хареса онзи пастет — каза Ахил.
— Струва ми се, че кълцаният черен дроб е най-великото откритие от наше време насам. Помниш ли как беше всичко в старите класически дни? Все ядяхме черния дроб печен, с набучени на шиша глави лук. Тогава нямахме дори соев сос. Одисей, как сме го понасяли?
— Не сме знаели, че има и по-хубаво — отговори Одисей. — Сега май не бихме се върнали с охота към троянската война и армейските провизии, а? Не че е възможно.
— Надявам се, че не е — каза Ахил. — Но пък беше хубава война, а, Одисей?
— Най-добрата — отговори приятелят му. — Никога няма да има втора като нея. Помниш ли как победих Аякс?
— Така и не можах да го видя — каза Ахил. — Тогава вече бях мъртъв, не помниш ли? Ти се биеше с него с моето оръжие.
— Да, и спечелих.
— Наистина беше страхотен оръжеен комплект — каза замечтано Ахил. — С такова оръжие не беше лесно да загубиш. С него убих Сикний и Троил. Но най-добрият ми удар, онзи, с които влязох в книгата на рекордите, беше ударът, с който убих Хектор.
— Знам за него — обади се Одисей.
— Просто си спомнях. Чак по-късно вече Парис ме улучи с оная хитра стрела… И то в петата! Е, добре. — Той въздъхна и поглади корема си. — Този пастет… Одисей, а що се отнася до телата, които имаме сега…
— Е, да?
— Май хич не са лоши, а?
— Да и доколкото разбирам, са най-добрите възможни.
— Е, добре. Защо тогава ме боли тук? И той посочи корема си.
— Нищо работа — обясни Одисей. — Само малко се опъват мускулите. Иначе казано — преял си.
— Сигурен ли си, че това не означава, че нещо не е наред?