— От кого? Кой ще дойде на негово място?
— Сигурно друга свръхлуксозна верига кафенета — изпухтява той, без да крие отвращението си. — Или някой от тези големи дизайнерски магазини. Всички се преместват насам, завземат квартала и се опитват да го превърнат в новия Найтсбридж25, да вървят на майната си!
— Ей, стига, няма нужда да ругаеш — поглежда го неодобрително дядо му.
— Ами, не мога да се сдържа — отвратително е. Нямат никакво уважение към хората, които са превърнали квартала в това, което е. Всичко е само заради парите, за печалбата.
— Този магазин е бил с мен дълго време. Тук срещнах последната си жена, Бети — унася се в спомени старецът. — Дойде да си купи китайски сервиз за чай. Да, купи си — добавя той, гледайки към мен, сякаш не му вярвам. — А накрая получи и много повече от това — залива се от смях той. — След като тя почина, си мислех да продам магазина. Но какво щях да правя? — вдига въпросително рамене. — Антиките са в кръвта ми, а и вижте ме, аз самият съм антика.
— А какво ще правите с всичко тук? — питам аз и веднага съжалявам за въпроса си. Не исках да го разстройвам.
— Ибей — казва той простичко.
— Ибей? — повярвайте ми, това не беше отговорът, който очаквах.
— Правнуците ми ме научиха да ползвам интернет и ми обясниха всичко — продължава старецът, докато потапя масленката си в чая си. — Очевидно, сега е голяма мания. Даже си имам сметка в Пейпъл — усмихва ми се той.
— Няма да бъде същото — мърмори Оливър сърдито.
— Е, да, но какво можем да направим? — въздиша дядо му със спокойствието на човек, преживял много неща. — Всичко си има начало и край — спира за малко и ни поглежда. — Прекарал съм целия си живот сред скъпи и ценни вещи, но знаете ли кое е най-ценното?
— Кое? — питаме едновременно и двамата.
— Времето — отговаря простичко той. — Не можеш да си откупиш обратно изгубеното време, за каквато и да е цена. Няма втори шанс. Всяка секунда е безценна, така че не пропилявайте нито една. Времето е всичко.
Гледам замислено към него, попивайки всяка дума. Това ли ми е било дадено? Втори шанс?
— Още чай?
Сепвам се и виждам, че старият човек е надигнал чайника.
— Да… благодаря — избутвам мислите си назад в съзнанието си и вземам чашата си. — Много мило.
Двайсет и девета глава
Две чаши чай и три масленки по-късно Оливър се захваща да помага на дядо си за опаковането на някои от по-тежките вещи за неизбежното преместване. Предлагам помощта си, но старият човек се възпротивява енергично.
— Благодаря ти, скъпа, но това е мъжка работа — пуфти той зад препарирана мечка с човешки размер. Тя се е изправила на задните си крака, а устата й е зейнала в мълчалива зловеща закана.
— Добре, щом сте сигурни — обикновено се чувствам задължена да споря при такава явна сексистка забележка, но в този случай предпочитам да си замълча.
— Едно, две, три, давай! — с шумен трясък мечката внезапно е вдигната от пода и се озовава на раменете на Оливър, който прикляква изненадано. — Господи, дядо, това чудо тежи цял тон!
— Спри да се оплакваш. Когато бях на твоята възраст, можех да нося по една от тези на всяко рамо.
— Какво? Били са чифт? — пъшка Оливър и прави гримаса, когато върху него се изсипва десетилетен прах.
— Аха. Продадох Фред на един японец през 1952 г. и сега ми остана само Джинджър.26 — Въздъхва тежко и погалва грозния звяр нежно като домашен любимец.
— Това е Джинджър? — питам с недоверие.
— Да, кръстена е на танцьорката — заявява старецът с гордост. — И двете са красиви, не мислиш ли?
— Мисля, че ще припадна, това мисля — жалва се Оливър, все още опитвайки се да извлече животното до другия край на магазина.
Бързо се махам от пътя му и решавам, че е време да си тръгвам.
— Ами, добре, аз май е по-добре да си ходя. Радвам се, че се запознахме — протягам ръка, за да се сбогувам с дядо му, но той очевидно не си пада по официалните отношения, придърпва ме към себе си и ме целува по двете бузи, като отърква плътно в лицето ми пълните си с трохички дълги мустаци.
— Сигурна ли си, че не искаш една хубава сребърна каничка за мляко? — предлага ми той. — Или двойка месингови коне?
— Не, благодаря ви — казвам с усмивка, когато се освобождавам от прегръдката му. Обръщам се към Оливър, но той още е наведен под тежестта на гризлито, което се опитва да удържи на раменете си. — Ами, ъъъ…, чао.
Спирам неловко в средата на магазина, наблюдавана от острия орлов поглед на дядо му и на Уели, двамата спират да правят това, с което се занимават в момента, а именно душенето на крака на масата за трапезария и бърсането на праха от месинговите коне.
25
Найтсбридж (Knightsbridge) — „Рицарският мост“ — е един от най-луксозните квартали в Лондон. На едноименната улица се намират най-скъпите магазини като „Хародс“ и „Харви Никълс“. — Б.пр.
26
Мечките са кръстени на прочутата танцова и филмова двойка Джинджър Роджърс и Фред Астер от първата половина на XX век. — Б.пр.