Поглеждам я с недоумение.
— Какво е това?
— Най-романтичният апартамент в „Дорчестър“! — възкликва тя. — Любимият на Марлене Дитрих. Баба ми е казвала. Очевидно двете са били добри приятелки.
Добре, бизнес срещата е била в най-романтичния апартамент в „Дорчестър“. Ами да предположим, че е възможно.
— По кое време каза, че е било това?
— Не знам. Но мисля, че беше доста късно. Някъде след десет.
Но не и много вероятно. Бизнес среща, която продължава до десет часа вечерта? В най-романтичния апартамент на „Дорчестър“? В неделя? Когато каза на Ванеса, че ще бъде в офиса?
Стомахът ми се бунтува. Мисля за презервативите, които видях в кошницата му и признанието на Ванеса, че не са правили секс от години. Трябва да призная, че доказателствата срещу него са доста сериозни.
— Е, кажи ми! — чувам Беатрис да пита с любопитство. — Защо са всички тези въпроси? Да не би Ванеса да ти е казала, че ще отседнат там?
— Не… не ми е казвала — поклащам отрицателно глава и се насилвам да се усмихна. — Сигурно е забравила, ужасна е в това отношение — чувствам се виновна, че крия от Беа, но в момента нямам време за подобни проблеми. — Всъщност Лари Голдстийн обаждал ли се е? — казвам и умело сменям темата.
— Още рано сутринта — потвърждава Беатрис. — Имате среща в дванайсет часа в бара на козметичния салон в Нотинг Хил — поглеждам я въпросително. — Има час при маникюристката в единайсет часа — обяснява ми тя. — Очевидно това са някакви типични за Ел Ей неща.
— А може би защото е стоматолог, все пак. Нали знаеш, слагаш ръката си в устата на другите хора — предполагам аз. И поне се надявам да е така. Отказвам да приема, че може да си прави маникюр просто защото може да си го позволи.
— О, не бях помислила за това — засиява тя. — А тъкмо мислех кой цвят лак ще избере — дали ще бъде яркочервено, или по-скоро френски маникюр — Беа започва да се кикоти, после се овладява. — Както и да е. След маникюра ще има време да си поговорите за новото място.
Сега вече прикова цялото ми внимание.
— Значи най-накрая е взел решение къде точно ще бъде клиниката?
— Да, и каза, че е сигурен, че ще го одобриш.
— Нима? — става ми приятно да чуя подобно нещо. Поне в едно отношение ми върви днес. — Къде се намира?
— Не каза. Каза, че иска да го запази в тайна. Толкова е вълнуващо! Аз обичам изненадите, а, ти, Шарлот?
Мен пък ме обхваща незабавно притеснение. Какво стана с обещанието ми да няма повече изненади? Първо Джулиан, сега и Лари.
Въпреки това си казвам, че трябва да мисля позитивно. Всичко ще бъде наред. Всъщност ще бъде повече от „добре“ и „наред“ — ще бъде страхотно!
Поглеждам Беатрис и й се усмихвам в отговор.
— Естествено!
Трийсет и втора глава
На Лари тъкмо му махват кожичките около ноктите, когато пристигам.
— Ей, как си? — пита той и ме заслепява с неоново бялата си усмивка при влизането ми в супермодерния козметичен бар–салон, пълен с дами, които похапват, докато им правят разни неща. Той се е отпуснал на стола за масажи и се е оставил в ръцете на две хубавички момичета в бели униформи. Едната му прави маникюра, а другата масажира лявото му стъпало.
— Здрасти, добре съм, благодаря — отвръщам аз и заставам колебливо до някакви лавици, пълни с различни шишенца лак, и се оглеждам къде мога да седна. Това не е точно обичайното място, което бих избрала за бизнес среща, но пък и Лари Голдстийн не е от обичайните ми клиенти.
— Ела и се запознай с Андреа и Карла — провиква се високо той през глъчката от разговори и потракването на чашите за капучино.
Проправям си път през масажните столове към него, повдигайки високо куфарчето и чантата си, като се старая да прикрия ноктите си. Имам отчаяна нужда от маникюр, установявам от беглите погледи, които хвърлям към ръцете на жените наоколо.
— Това е Шарлийн, моят пиар гуру — казва Лари, сочейки към мен.
Двете маникюристки ме поглеждат с усмивка. „Привет“, изчуруликват едновременно и после се заемат отново с кожичките и стъпалата на клиента ми.
— Всъщност съм Шарлот — поправям го усмихнато.
— Както и да е — смее се той. — Все едно е.
Всъщност не, не е. Как би ти харесало, ако те наричат Лесли, Лени или Лео вместо Лари! Иска ми се да го попитам, но, разбира се, не го правя. Оставам напълно спокойна, професионалната ми усмивка е залепнала на лицето ми. Това е важна среща. Лари Голдстийн е ценен клиент. И това ще бъде една чудесна седмица, спомняш си, нали?
— Значи взе решение за мястото на новата клиника? — казвам лъчезарно, минавайки право на темата и на въпроса, по който съм тук.