— Андреа, скъпа, можеш ли да натискаш по-силно на левия ми крак? Да, така е супер — явно удовлетворен, Лари поглежда към мен. — Извинявай за това.
— О, всичко е наред — усмихвам се спокойно. — А за новото място…
— Знаеш ли, че имаш точки на петите на стъпалата си? Откриват се с меридианните линии. Като акупунктура. Това е начин за възстановяване на баланса на своята чи.
— Всъщност, да, знам — казвам рязко. — Това е един от основните принципи в рефлексологията.
— Виждате ли, тя не е просто хубаво лице, нали? — обръща се той към красивите си маникюристки, които ме поглеждат и се усмихват отново любезно.
— Както и да е, да се върнем към новото място… — За трети път.
— Прозрачен лак или само полирайте? — пита Карла.
Свивам инстинктивно ръцете си в юмрук.
— Не знам, как мислиш, Шарлийн? — Лари вдига поглед от ноктите си и ме поглежда с повдигнати въпросително вежди. — Лакирани или само полирани?
Добре, това е. Предавам се. Тук е невъзможно да се проведе бизнес среща. „Полирани“, отговарям кратко. Лари свъсва чело.
— Мислиш ли? — пита той, вперил поглед в ноктите си.
— Лакирани тогава — казвам вече напълно безучастно.
— Не, мисля, че си права. Ще ги полирам — отвръща Лари след кратък размисъл. — Виждате ли, винаги слушам съветите на пиар наставника си. Тя знае най-добре — протяга ръката си на Карла, която го чака търпеливо. Момичето взема пилата си. — Всъщност преди да направим това, може ли да променим настройката на стола от „вибрация“ на „ритмичност“?
Гледам как Карла са заема с дистанционното.
— Знаеш ли, тук правят страхотни билкови чайове — казва Лари, поглеждайки небрежно към мен, сякаш не съм там специално заради него, за да вършим работа, а просто си седим и убиваме времето. — Трябва да опиташ някой от тях.
Облягайки се отново на стола си, той се намества, за да му бъде по-удобно, после затваря очите си.
— Ей сега ще ти обърна внимание.
Ей сега ще ти обърна внимание.
На моя език това означава скоро, след няколко минути, и то не повече от пет. Десет най-много в изключителни ситуации. На езика на Лари Голдстийн това означава повече от час, за да бъдат изтъркани стъпалата му, да бъдат почистени с пемза петите, ръцете му да бъдат увити в топли кърпи за омекотяване — очевидно това е специален промоционален пакет услуги, предлагани заради празничния ден, — като през цялото време флиртува с Андреа и Карла, предлага им отстъпка за почистване и избелване на зъбите и им дава визитните си картички с инструкции да му звъннат.
Минава един часа, когато най-накрая напускаме салона.
— Всичко наред ли е? — обръща се той към мен, когато излизаме на улицата. Изглежда много доволен от себе си.
— Напълно — усмихвам му се безгрижно, опитвайки се да не мисля за часа, който току-що пропилях в пиене на четири чаши чай, защото когато клиентът е щастлив, всичко е наред. Това е основното правило в нашия бизнес.
— Вълнуваш ли се, че ще видиш новото място?
— Много — казвам аз.
Най-накрая.
— Страхотно. Хайде да вземем такси — предлага Лари и вдига ръка.
— Сигурен ли си, че не искаш да отидем с колата ми? Тя е наблизо… — започвам аз, но той вече спира едно минаващо такси.
— Не, това е единственият начин, по който пътувам, когато съм в Лондон. Толкова са готини — усмихва се той, когато таксито спира до нас. — Смятам да си купя едно и да го закарам в Щатите. Мога да карам него вместо поршето си из Бевърли Хилс. Какво ще кажеш?
Ще кажа, че ще изглеждаш като пълен идиот, мисля си, но на глас реагирам въодушевено:
— Уау, да, звучи страхотно! — докато ми държи вратата отворена. — Е, кажи ми къде отиваме? — питам, след като вече съм се настанила вътре.
— Да, времето дойде — отвръща Лари ентусиазирано и се отпуска до мен. Съвсем до мен. Толкова близо, че бедрата ни се допират едно в друго.
Изведнъж онова неприятно чувство от първата ни среща в ресторанта отново се появява. Не мога да съм сигурна, но нещо не е в ред. Въздухът ли е прекалено задушен в колата? И дали си въобразявам, или той наистина плъзва крака си до моя?
Сигурно само така ми се струва, както беше и предишния път. Въпреки това кръстосвам краката си, за да ги отдалеча колкото се може повече от него.
— Само направо, приятел — провиква се Лари към шофьора на най-лошия кокни акцент, който някога съм чувала — по-лош дори от този на Дик ван Дюк в „Мери Попинз“.
Виждам гримасата на шофьора в огледалото за обратно виждане. Може би единственото по-лошо за един чернокож шофьор на такси от това да се преструваш, че си кокни, е да му даваш указания за посоките.