— Защо? Какво има? — опитвам се да звуча спокойно. Последва кратко мълчание и после…
— Открих квитанция.
Странно е как две толкова обикновени думи могат да имат толкова силен ефект върху мен и могат да ме накарат да се разтреперя, да спра да дишам за кратко и да се изпотя цялата, но го постигат.
— Каква квитанция? — питам притеснено. Каквото и да е, не е нещо хубаво. Все пак най-добрата ви приятелка няма да се обади, за да ви каже, че е намерила квитанция от хранителния магазин, нали?
— От магазин за бельо.
Първо презервативите, после апартамента в хотела, сега и това. Сърцето ми забива силно, но се опитвам да се успокоя. Така, нека да ограничим щетите. Трудно е да се види положителното в тази ситуация, но нали затова съм пиар? Ако някой може да оправи нещата, това съм аз.
— О, късметлийка — възторгвам се аз, може би малко по-пресилено от необходимото. — Джулиан сигурно ти е купил секси бельо и е искал да те изненада.
— Да бе, да — изпухтява Ванеса. Нещо ми подсказва, че не е много убедена. — Два размера по-малък, отколкото нося? С чашка В? Обадих се в магазина, дадох им баркода от бележката. Ако се побера в сутиен десети размер, ще бъда повече от изненадана. Ще бъде истинско чудо.
Има право. Обичам много Ванеса и смятам, че изглежда страхотно, но няма начин да влезе в десети размер. А гърдите й — те карат всички като мен, които правим чудеса от храброст със суперскъпи сутиени и подплънки, да се пръскаме от завист — не са виждали никога, никога, ама никога отблизо нещо по-малко от чашка с размер двойно D.
— Може би се е объркал? — продължавам да споря аз. — Мъжете са безпомощни в подобни ситуации. Майлс винаги мислеше, че нося десети размер.
— Ти си десети размер, Шарлот.
— О, да, да… Е, разбираш какво имам предвид — само дето аз самата не знам какво да й кажа в този момент, а не мисля, че и тя разбра, защото отсреща се мълчи.
— Съжалявам. Знам, че сигурно си много заета. Ще затварям.
— Не, добре съм, не ставай глупава — казвам бързо аз.
— Наистина ли? Убедена ли си? — тя звучи толкова благодарна, че се чувствам два пъти по-виновна.
— Разбира се. Има ли нещо по-важно от най-добрата ми приятелка? — тъкмо казвам тези думи и моят „Блекбъри“ започва да звъни. Беатрис е, но не вдигам.
— Не знам какво да правя — въздъхва Ванеса. Тя звучи отчаяно и внезапно си спомням как седеше на опашката в дамската тоалетна в бара и обясняваше екзалтирано колко много е влюбена в Джулиан. Почвам да се питам как стигна дотук след всички тези години, да седи на телефона и да ми се оплаква, че мъжът й изневерява.
— Защо не го попиташ? — предлагам аз. — Да бъдеш честна.
— Не мога. Тогава той ще разбере.
— Какво ще разбере?
Сега и на телефона ми светва лампичката, за да сигнализира, че ме търсят по другата линия. Отново е Беатрис. Стискам зъби и продължавам да го пренебрегвам. Може да изчака. Едва ли е нещо важно.
— Не съм направила нищо лошо — започва да се оправдава тя. — Просто перях и намерих бележката в джоба му… Добре де, направих го! — не издържа тя. Мога да чуя как дърпа нервно от цигарата си от другата страна на линията. — Претърсих дрехите му. Затова не мога да му кажа. Ще разбере.
— Виж, сигурна съм, че не е това, което си мислиш. — И което и аз си мисля. — Само почакай и ще видиш, че има разумно обяснение.
Лампичката спира да свети. Добре. Сега ще мога да се концентрирам върху разговора.
— Какво например? — пита Ванеса. — Намерих квитанция за бельо, което не е с моя размер и не е вкъщи. Повярвай ми, прерових цялата къща. Не е тук. Значи го е купил за някоя друга.
— Ами… може би е бил с колега, който изведнъж си е спомнил, че има годишнина от сватбата си и е отскочил до магазина, за да купи секси бельо на жена си, но след това е осъзнал, че си е забравил портфейла в офиса и затова Джулиан му е услужил и го е купил със своята карта.
Фантастична история, Шарлот, казвам си сама. Обърнах нещата с главата наопаки и сега Джулиан изглежда като герой вместо като измамно, лъжливо копеле.
Каквото той, разбира се, не е. Защото колкото повече си мисля за него, толкова повече отказвам да повярвам, че Джулиан може да направи такова нещо. Да, знам как изглежда, когато се изправиш лице в лице с фактите, и знам, че всички сме чели за футболисти, които правят така, и политици, и музиканти, и мъжът от съседната къща, смятан за стълб на обществото. Но това е Джулиан и макар да знам, че нещата между тях в момента не вървят добре, той обича Ванеса и никога не би направил подобно нещо.
— Хъм… — Ванеса не ми изглежда много убедена. — Предполагам, че донякъде е възможно…
— Разбира се, че е възможно. Имам предвид, разумните обяснения са хиляди — спирам се бързо. Добре, Шарлот, не насилвай късмета си.