Мамка му!
— Ъъъ… искаш ли да седнем отвън? — казвам, минавам бързо през кухнята и отварям френските прозорци, които водят към малкия балкон с красивия парапет от ковано желязо, покрит със зеленина.
— Уау, красиво е — казва Оливър възхитено.
— Благодаря — усмихвам се аз. — Макар че заслугата не е моя. Имам градинар, който се занимава с растенията — соча към смесицата от сини, жълти и розови цветя, на които дори не знам имената. — Ето това е моят принос — показвам малките светещи лампички, увити около една саксия.
— Е, предполагам, че сигурно си струва — коментира той иронично.
— Струва си! — засмивам се аз. — Почакай само да стане тъмно! — и тогава внезапно осъзнавам какво съм казала и усещам как бузите ми почервеняват. Това звучи сякаш няма да го пусна да си ходи, преди да е станало тъмно, нали? Сякаш съм някаква разгонена уличница и ще правя секс с него или нещо такова.
Добре, забравяме тази мисъл. Не мога да повярвам, че думата „секс“ се появи в главата ми. Поканих го само на чаша чай, а ето че вече мисля за секс. Само дето всъщност не мисля за секс. Мислех си за…
О, кого заблуждавам? Мислех си за секс.
— Е, не те видях миналата вечер…
Обръщам се и виждам, че Оливър ме гледа изпитателно.
— Очаквах да дойдеш да ме игнорираш пак — казва той и после се усмихва. — Шегичка.
— О, не, просто трябваше да остана вкъщи, за да… — Щях да кажа „за да опаковам нещата на Майлс“, но се спирам навреме. Ако изтърся това, наистина ще изглеждам като зажадняла за секс неудачница, която кани мъж в апартамента си, още топъл от бившето й гадже. — Трябваше да свърша малко работа — завършвам аз, връщайки се обратно в кухнята. Поставям чайника на печката и започвам да търся чай из шкафовете.
— Да, и аз също — обажда се той от балкона. Излегнал се е на един от градинските ми столове. — Върнах се много късно от дядо. Имаше много работа там. Опаковахме с часове.
Водата в чайника завира, сипвам я в чашите, ръката ми трепери и усещам, че съм изплашена до смърт.
— Горкият той, много е разстроен — продължава Оливър гневно. — А на всичкото отгоре днес някакви хора са се изсипали в магазина и са започнали да говорят как ще изтърбушат цялото място.
Добре, това е. Трябва да му разкажа за Лари Голдстийн, за магазина, за мен. Сърцето ми бие силно в ушите, слагам ръка на врата си, който още ме боли, дишам дълбоко и се опитвам да не се разпадна.
— Знаеш ли, трябва да му сложиш лед — гласът на Оливър ме стряска. Обръщам се рязко и го виждам точно зад мен. — Ще се почувстваш по-добре.
— О, не, добре съм — казвам рязко.
— Няма да говориш така, когато се събудиш утре и не можеш да се движиш. — Без повече спорове, той отваря вратата на хладилника ми. Гледам го безмълвно как вади формичката за лед, разстила една хавлиена кърпа, поставя вътре ледените кубчета, разтрошава ги в плота и ги завива плътно в кърпата.
— Изглежда сякаш си го правил и друг път — коментирам аз.
— Аха, случвало ми се е няколко пъти. Преди ми харесваше да си мисля за себе си като за боксьор, но не бях много добър — посочва ми белега си. — Знаеш ли, някога бях доста хубав — усмихва се тъжно той.
— И сега си хубав — протестирам, после осъзнавам какво съм казала и се изчервявам като ученичка. До този момент не бях осъзнала колко секси е всъщност Оливър, но след като стигам до тази идея, вече не мога да мисля за нищо друго. — Защо? Какво се е случило? — питам бързо, за да сменя темата.
— Силен удар вляво, двайсет и два шева, и счупен нос.
— Много ли болеше?
— Болеше ли? — повтаря той и ме поглежда така, сякаш съм обидила мъжествеността му. — Плаках като бебе — признава след секунда.
Засмивам се, а после изохквам, защото вратът ме заболява по-силно.
— Добре, сега отивай и сядай отвън — заповядва Оливър и взема импровизирания компрес.
— Ами чаят?
— Ще отнеме само минутка.
Без да споря повече, се завличам с мъка навън и се отпускам на един от столовете. Когато Оливър застава зад мен, през тялото ми минават топли вълни.
— Сега трябва да се съблечеш малко — инструктира ме той.
Колебливо разкопчавам яката на ризата си.
— Не, повече.
Сърцето ми забива бързо, докато разкопчавам горните копчета и сутиенът ми започва да се вижда.
Този следобед е горещо и усещам, че по гърдите ми избиват капчици пот.
— Добре, сега само ще преместя тези… — Оливър внимателно отмества презрамките на сутиена ми и ги оставя да се смъкнат по голите ми рамене.
Дишането ми се учестява, гърдите ми се надигат и отпускат все по-бързо.
— Където точно те боли? Тук? — пръстите му минават по долната част на тила ми.