— Благодаря — казва той и надрасква адреса. — Кажи й да дойде към седем и половина и че не е нужно да носи нищо. Само себе си — добавя с лека усмивка и ми подава листчето.
— Смятай го за направено — прибирам адреса отново в чантата и му се усмихвам.
Поръчвам две половинки сайдер и два пакета чипс със сол за начало — след като се върнах към шоколада, най-добре е отново да се отдам на порока — и се запътвам към масата ни, където Лоти проучва задълбочено менюто.
— Хей, Лоти — казвам съвсем небрежно, докато й подавам сайдера и чипса и сядам на стола до нея. — Утре ще ходя на вечеря у един приятел и се чудех дали ще искаш да ми правиш компания.
— О, да, звучи супер — кима тя, разкъсва плика с чипса и започва да си хруска сладко.
— Само че аз ще отида там директно от работа, така че ще трябва да се срещнем на самото място — продължавам да заплитам мрежата и се старая да звуча съвсем нормално с надеждата тя да се хване на въдицата. Защото, разбира се, след като пристигне там, аз ще се обадя и ще се извиня с някаква „свръхнеотложна работа“.
— Няма проблем. Какъв е адресът?
Бинго!
— Ето, записах го на този лист — казвам аз, изваждам листа от чантата и й го подавам. Тя го прибира в джоба си, дори без да го погледне. За разлика от мен — моето сегашно Аз би го проверило незабавно по джипиеса. Или в Гугъл мап.
Или поне така бих направила доскоро, мисля си аз и отпивам от сайдера си. Ммм, великолепно е.
— Е, какво мислиш, Шарлот?
— За какво? — вдигам глава сепнато и виждам Лоти, вперила поглед в менюто.
— Риба и картофки или спагети? Яла си тук и преди. Какво ще ми препоръчаш?
Поглеждам към нея — момичето с прекалено къси и ярки дочени панталони, което пие сайдер и си играе с една къдрица от косата си. Не се е променила, още е съвсем същата личност каквато беше, когато се натъкнах на нея за първи път. И знаете ли? Доволна съм. Искам да си остане точно такава, каквото си е. Каквато аз бях. Каквато ще се науча да бъда отново.
Е, може би ще забравим за дочените панталони.
Похапвам си чипс и отпивам голяма глътка сайдер.
— О, не мисля, че имаш нужда някой да те съветва, дори и аз.
— Ами в такъв случай ще взема начос със сирене с пържен фасул и извара.
Преценявам съставките — мляко, пържено, калорично и ни най-малко органично и здравословно, без мазнини. Ухилвам й се до уши.
— Звучи страхотно. Ще взема същото.
Трийсет и шеста глава
След една, от може би, най-прекрасните ми вечери през последните години закарвам Лоти до старата ми къща, а аз се запътвам към апартамента си. Когато влизам в дневната, се почувствам все едно съм се върнала на мястото на престъпление. Ледът в компреса се е разтопил и кърпата е напълно мокра. Две чаши съвсем изстинал чай стоят на масата отвън. Мокрите и кални отпечатъци на Уели са засъхнали по килима.
Всичко се премести от настоящето към миналото. Вълнуващите мигове на балкона между Оливър и мен. Спорът, който ни отдалечава още повече един от друг.
Сърцето ми се свива, но си казвам, че няма да позволя да се отпусна точно сега. Оглеждам стаята и очите ми попадат на купчината папки и документи, поставена на голямата маса. Все още имам за довършване някои неща, свързани с утрешната среща с пресата. В края на краищата животът продължава, стягам се и започвам да разчиствам. Не мога просто да седна на земята и да започна да се жалвам и самосъжалявам. Искам само да оставя зад гърба си този ден, да го забравя и да се престоря, че не се е случвал.
Следващият половин час почиствам апартамента; най-накрая следите са заличени и все едно Оливър никога не е бил тук. После сядам да свърша някаква работа.
Заемам се отново с папките, след това отварям лаптопа си и проверявам документа, по който работех. Всичко е уредено. Списъкът с журналистите е попълнен. Поканите са направени и изпратени. Мястото за срещата е подготвено. Проблемът с кетъринга е разрешен. Предвидени са специални коктейли (без шампанско — мехурчетата са вредни за зъбния емайл). Подготвени са торбички с подаръци. Остава само да оформя окончателно речта за водещия на събитието.
Това беше голямата ми идея: да поканя известна личност за представянето на „Звездна усмивка“ в Англия. В съчетание с торбичката с рекламни материали и мостри на пасти за зъби и други подаръци това беше гаранция, че журналистите ще дойдат. Лари Голдстийн се влюби в идеята на първата ни среща и вероятно с това го привлякох най-много, за да ме избере за свой пиар. Бях прекарала седмици в търсене на подходящия човек, пусках пипала, проучвах и общувах с агентите на знаменитостите много преди да съм сигурна, че ще спечеля договора.