Когато свършвам с четенето, ставам от пода и се връщам обратно в дневната. Изпитвам странно въодушевление. Романът е добър. По-добър, отколкото си мислех. Да, на места е доста многословен и досаден, другаде има дразнещи описания, но става. Мисля, че ще излезе нещо. Нещо вълнуващо. Нещо вдъхновяващо. Нещо, което ме кара да се чувствам жива отново.
Ако съм имала някакви съмнения преди, в момента те са напълно изчезнали.
Но първо трябва да направя нещо.
Отивам при лаптопа си, затварям страницата с текста за представянето и влизам в интернет. Това е просто предчувствие, но този път ще се вслушам в инстинкта си. Поколебавам се за миг, но после написвам нещо в „Гугъл“. Макар че кой знае — отварям страницата, — може би този път инстинктът ми греши.
И тогава го виждам.
Щракам върху линка и внезапно на екрана се появява точно това, което подозирах. Очите ми минават бързо по редовете, докато осмислям информацията. След това вдигам телефона и набирам един номер. Мога да го чуя как звъни някъде там, на другия край на града.
— Ало? — мърмори един сънлив глас. Кати Проктър, журналистката.
— Здрасти, Кати. Шарлот Мериеудър е. Виж, знам, че е късно, но наистина имам нужда от помощта ти…
Трийсет и седма глава
Агенция „Мериуедър“ Ви кани на представянето на „Звездна усмивка“, Англия!
Присъединете, се към нашата водеща, Мелъди, и научете всичко за вълнуващия свят на новата лондонска клиника, клон на прочутата верига „Звездна усмивка“ от Бевърли Хилс. Срещнете се с доктор Лари Голдстийн, известен на всички в Холивуд като Мистър Звездна усмивка, и научете как последните технологии в стоматологичната козметика могат да Ви осигурят и на Вас усмивката на холивудските звезди.
Очакваме ви!
28 август, вторник
Презентация и коктейл 17–19 ч.
Хотел „Шарлот стрийт“
„Шарлот стрийт“, 15–17, Лондон
RSVP: Beatrice@MerryweatherPR.com
Е, това е.
Стоя в центъра на залата, която наехме за презентацията, погледът ми обхожда изумителната украса от бели лилии, искрящите чаши, готови да бъдат напълнени с коктейли „Звездна усмивка“ (уникална смес от водка, личи и вермут) и стилните чинии със суши и уникално бял ориз, който излъчва сияние на светлината на лампите. Темата, както може да се досетите, е бялото, за да подчертае идеята за белотата на холивудските усмивки.
Признавам, аз го измислих.
Трябва да призная, че изглежда доста впечатляващо, решавам, оглеждайки за последен път празната зала. Журналистите вече започват да идват и след като им бъде поднесен коктейл за добре дошли, веднага са насочвани към съседното помещение със специален екран, където ще чуят презентацията на Мелъди и ще изгледат кратък филм за клиниката в Бевърли Хилс. Видеото е доста добро и дава основна информация за стоматологичните процедури, освен това всички обичат да гледат клюки за холивудските звезди, нали? Особено когато могат да се оправдаят с посещението и да се изнижат от работа.
Чува позната музика от екрана. След като съм гледала филма няколко пъти, знам, че скоро свършва и след малко тази зала ще бъде пълна с гладни журналисти.
— Ммм, сушито изглежда страхотно!
Обръщам се и виждам Беатрис, поглъщаща парче суши, което току-що е отмъкнала от подноса, държан от една сервитьорка. Поглеждам я сърдито.
— Трябва да има качествен контрол — оправдава се тя и се усмихва на момичето, преди да се обърне отново към мен. — Все някой трябва да прецени дали става за ядене — протестира невинно. — Не искаме да отровим журналистите, нали?
— Само някои от тях — усмихвам се леко и тя се изкикотва.
За един кратък миг напрежението, което усещам през последните дни, изчезва и си поемам свободно дъх, но веднага след това вратите се отварят и Лари Голдстийн влиза в залата. Той е унесен в разговор с Мелъди, която се усмихва на неговите ласкателства, а зад него се изсипват журналистите. Повечето присвиват в началото очи, заслепени от белотата.
Беатрис незабавно влиза в ролята си на домакин. Кълна се, сигурно има нещо общо с кралското семейство. „Здравейте. За нас е удоволствие да ви видим, присъствието ви тук е чест.“
Гледам притеснено към часовника над вратата. Вече е почти шест.
— Извинете ме — казвам аз, разбутвам тълпата и отивам на рецепцията във фоайето на хотела. — Да е пристигала пратка за мен, Шарлот Мериуедър?
Рецепционистката поклаща глава.
— Не, съжалявам.
Цялото ми тяло се напряга, но стискам зъби, усмихвам се престорено и се присъединявам към гостите си.