— Да, но на теб ти харесва да бъдеш майка — контрирам я аз.
— Така е — отвръща Неса и ме поглежда с грейнало лице. — Децата ми са най-прекрасното нещо на този свят, не бих могла да си представя живота си без тях… — внезапно спира с неудобство, доловила изражението на лицето ми. За един кратък миг настава неловко мълчание. — Но съм доволна, че изчаках да стана на трийсет, преди да ги родя — добавя бързо.
После се опитва да избегне погледа ми и настава тишина. Запълвам я, като сменям темата.
— Както и да е, ти мразеше работата си. — Ванеса работеше в адвокатската кантора близо до моя офис. Там срещна Джулиан, съпруга си. — Казваше, че едвам чакаш да дойде моментът и да напуснеш.
— Вярно е — потвърждава тя, усмихвайки се широко на Руби, която се залива от смях, докато мята оранжева каша по брат си.
— Направи купон по повод напускането си — продължавам аз.
— А ти не успя да дойдеш — отбелязва Неса и ме поглежда обвинително.
— Имах краен срок за един проект.
— Кога не си в краен срок? — пита тя.
Отварям уста, за да протестирам, но замълчавам. Всъщност, като стана дума, не си спомням живота си от времето, когато нямах крайни срокове и не бързах за никъде.
— Божичко, беше страхотен купон! — Ванеса се е унесла в спомените си. — В старата ни къща дойдоха повече от сто души. Бях вече бременна и не можех да пия, така че Джулиан ми правеше коктейл „Девствената Мери“. Слушахме UB4010 цяла нощ, за да отпразнуваме оставането ми без работа. Нали се сещаш, UB40 — безработни? — усмихва се замислено, върнала се е изцяло в онази нощ преди три години. — Както и да е, ти дори не си сигурна, че Голдстийн ти е пуснал ръка. Изглежда доста невероятно, нали? Сама казваш, че може би си се объркала.
— Така е — признавам. Всъщност, колкото повече мисля за това, съм все по-сигурна, че съм сгрешила.
— А и спечели договора, нали това искаше?
— Да, вярно е.
— Е, няма за какво да се притесняваш чак толкова — окуражава ме Неса.
— Не, не съм притеснена — протестирам бързо. Всъщност съм, но няма да го призная.
— Нима? — Ванеса изглежда изненадана. — Не е типично за теб. Обикновено се притесняваш за всичко.
— Е, не бих казала чак всичко — казвам малко докачливо.
— О, ти се притесняваш дори за това, че се притесняваш! — настоява Неса с усмивка.
— Не е вярно! — защитавам се аз.
— А какво ще кажеш за рождения ти ден, когато купихме онова шампанско? И когато тръгнахме да го отваряме, ти започна да се притесняваш, че тапата може да изхвърчи и да ослепи някого?
— Ами, можеше — протестирам пак. — Просто бях внимателна.
— Крещейки „Прикрий се!“ и хвърляйки се като на война в окопа, т.е. под масата?
Почервенявам.
— Добре де, може би малко съм преувеличила, но тези тапи могат да бъдат много опасни. Наистина могат да ти извадят окото — продължавам да споря, но не мисля, че Ванеса ме слуша.
— А когато отидохме в онзи спа хотел за моето моминско парти и всички се забавлявахме на басейна, а ти остана да лежиш на сянка под чадъра и отказа да дойдеш при нас, защото се притесняваше, че можеш да се подхлъзнеш, да си удариш главата и да се парализираш?
— Случва се често! — настоявам. — Не си ли гледала „Морето отвътре“?
— Не скачахме от скали в морето, Шарлот. Бяхме на надуваеми дюшеци.
— И с тях се случват инциденти — упорствам аз.
— На дюшеци? — ахва с недоверие Ванеса.
Чайникът изсвирва и тя започва да вади чаши и да търси чая.
— Имаш ли лайка? — питам аз.
— Само „Ърл Грей“ — отговаря Неса. — Хайде де, живей опасно — закача ме, виждайки изражението ми. — Още си спомням времената, когато дори не знаеше какво е билков чай и със сигурност не беше пила такъв. Всъщност не пиеше нищо, което нямаше алкохолно съдържание в себе си.
Намръщвам се и не й обръщам внимание.
— Е, как е Майлс? — пита тя, поглеждайки ме, докато се протяга за чайника.
Ванеса не е най-големият фен на Майлс. Никога не е казвала нищо лошо за него, но не е и нужно. Знам го. Погледът й казва всичко.
— Чудесно — оживявам се аз. — Вчера вечеряхме в новия ресторант до нас, който наистина е много приятен.
— Е, няма ли да обедините най-накрая авоарите си? — подкача ме Неса, бършейки едновременно с мокри кърпички изцапаните физиономии на Руби и Сам.
Преди време й разказах случката. Сега ми се иска да не го бях правила. Никога няма да спре да ме бъзика.
— Чакаме пазарът на имотите да… — по дяволите, нямах никаква представа какво чакахме да направи пазарът! Сигурно съм изключила, когато Майлс ми е обяснявал. — Да направи нещо си…
10
Името на групата идва от формулярите, които британците попълват, за да им бъдат изплащани парични помощи при временна безработица, уволнение или прекъсване на работа по други причини. Unemployment Benefit, Form 40. — Б.пр.