— Ти шегуваш ли се?
— Това е първата ми свободна вечер — оправдавам се.
— А рожденият ти ден? — напомня ми Неса.
Внезапно си спомням.
— Божичко, съвсем изключих — признавам си откровено.
— Този петък е — припомня ми тя. — Не ми казвай, че смяташ да работиш.
— Не, разбира се, че не! — опитвам се да изглеждам оскърбена от предположението, но не съм много убедителна, като се има предвид, че миналия си рожден ден го изкарах на конференция в Милтън Кейнс. — Но още нищо не съм планирала.
— По дяволите, Шарлот, какво стана с момичето, което обичаше да се забавлява?
Изпитвам лека носталгия, но бързо я заглушавам.
— То порасна — отговарям докачливо.
— Ами, можем да излезем четиримата заедно на вечеря — предлага Ванеса, игнорирайки тона ми. — Ти и Майлс, аз и Джулиан. Ще наема детегледачка. Можем да отидем в онзи ресторант, за който ми разказа — усмихва се тържествено и ме прегръща силно. — Примерно. Какво ще кажеш?
— Винаги ме разсмиваш — прегръщам я и аз. Откакто я познавам, Ванеса никога не е приемала, че някой може да й откаже нещо.
— Ти ме разсмиваш — отвръща ми тя напук като малките момиченца, които си играят. — Не съм се смяла така от години. Почти се напиках.
Продължавам да се смея, докато й махам за довиждане и пресичам улицата, за да стигна до другата, където е паркирана колата ми.
— О, и още нещо, което бих искала да знам, ако съм отново на двайсет и една години — провиква се Ванеса от стълбите на къщата си.
— Какво? — питам аз.
— Че трябва да започна с упражненията за тазовите мускули незабавно.
Девета глава
Стискаш и задържаш. Стискаш и…
По дяволите, не е лесно, нали?
Четиридесет и пет минути по-късно, след като се отбивам до офиса, за да взема някои документи, седя в задръстването по пътя към вкъщи и пробвам упражненията за стягане на тазовите си мускули (май по-правилно е да се каже „мускулите на дъното на таза“). Да си призная, никога досега не съм ги правила. Разбира се, чувала съм и съм чела за тях, но някак така, между другото, докато съм преглеждала например някое от списанията в чакалнята на лекаря — като онези, в които има статии как да си подновите холната гарнитура, редом до съвети за почистване на петна и лечение на артрит. Веднъж попаднах на една реклама за „Кегел Мастер“ 2000 и се зачудих какво ли е това — прозвуча ми като онези метли за летене от книгите за Хари Потър, — но се оказа, че е вид гира с пружини за там долу11.
Както и да е, винаги съм смятала, че една жена не бива да се притеснява за тези неща, преди да е стигнала една определена възраст (макар че не съм сигурна каква трябва да е тя). Всъщност не съм сигурна и как точно се правят тези упражнения…
След краткия списък на Ванеса за нещата, които би искала да знае още преди години, изпитах лека паника, представяйки си се за миг в памперси за възрастни, защото съм почнала да се… Сещате се. Затова стискам и задържам, стискам и задържам. Това с перинеума не е шега работа.
Задържайки стискането си, включвам на първа, докато редицата коли срещу мен започва да се движи отново. Трафикът продължава да е лош заради отклонението. Ще бъде така до следващата седмица, размишлявам, гледайки големите жълти табели. Ще са ми нужни векове, докато се прибера. Е, поне имам достатъчно време за „кегелите“. Всъщност вече съм направила почти сто, мисля си гордо.
Въпреки че не съм много сигурна, че стискам правилните мускули. Май по-скоро просто си свивам и отпускам задните части. Намествам се на седалката, докато наближавам светофара. Добре, да опитаме отново. Този път ще броя до пет. Концентрирам се и се опитвам да стисна там отвътре…
Едно, две, три, четири…
Острият звън на телефона прекъсва концентрацията ми. Слагам слушалката на ухото си и отговарям.
— Здрасти, кукло — чувам глас, който не мога да сбъркам никога.
— О, здрасти, татко — казвам и изпитвам внезапно притеснение, че съм хваната да правя упражнения за стягане на тазовите си мускули от баща си. Което е нелепо. Не е като да ме е хванал да правя секс.
Добре, да заличим и тази картина. Положението не става по-добро.
— Обаждам се само да ти благодаря за прекрасните цветя. Пристигнаха вчера следобед.
— Чудесно — усмихвам се аз.
— Не е трябвало да си правиш този труд.
— Не ставай глупав, не е чак такъв непосилен труд — отговарям. И наистина е така. Просто се обадих в цветарницата и дадох номера на кредитната си карта, сещам се отново и изпитвам двойно повече вина, като се замисля за всичкото време, което татко е посветил на мен през годините. — Радвам се, че са ти харесали.
11
През 40-те години на XX век американският акушер-гинеколог Арнолд Кегел предлага на пациентките, страдащи от самопроизволно изпускане на урина при кашлица, смях или кихане, комплекс специални упражнения за стягане на мускулите на тазовото дъно. — Б.пр.