— Е, добре. Защо не? Звучи чудесно — усмихвам се на масажистката.
Тя ми се усмихва в отговор. Косата й е сплетена на чудесни плитчици, а кожата й е съвършено гладка и матова (наследство от екзотични по произход предци), нещо, за което хора като мен, чието цяло семейство е с луничава кожа и със скучно кафеникави коси и произхожда от места като Йоркшир, Нюкасъл и „свърхекзотичния“ Скегнес, завиждат искрено.
— Прекрасно — отговаря тя, събира дланите си една в друга и се покланя леко. — Името ми е Суки и ако дойдете с мен до един от тези столове…
Послушно последвам Суки до един от трите широки кожени стола, разположени зад малко пространство, скрито зад изрисуван параван. Оформено е в много дзен стил. Има ароматни свещи навсякъде, а в ъгъла е поставен голям бамбуков кош.
Мястото изглежда чудесно за релаксация и намиране на вътрешен покой.
Отпускам се в мекото кресло и затварям очи. Суки маха грима ми и поставя гореща кърпа на лицето ми. Тя мирише на евкалипт и аз поемам дълбоко дъх.
— Сега ще отворим порите ви — чувам мекия глас на Суки.
Тя започва да притиска кърпата по страните ми, по челото, по брадичката и усещам почти незабавно как напрежението започва да изтича от тялото ми като пясък от пясъчен часовник. Докторът е бил прав — наистина съм стресирана.
— А сега ще сложим ексфолиант, за да изчистим порите.
Пръстите на Суки нежно масажират лицето ми с кръгови движения и усещам, че се унасям. Божичко, това е страшно приятно!
— Ще сложим специална маска, направена от глинени минерали, която ще съживи кожата ви и ще помогне за баланса на тена ви…
Ммм… това е блаженство. Чисто, неподправено блаженство.
— … защото е доста засегната от слънцето.
— Какво? — пробудена от унеса си, отварям широко очи. Цъкайки с език укорително, тя продължава да масажира.
— Особено по бузите и челото ви, там се забелязва доста сериозна пигментация и потъмняване.
Сериозна пигментация и потъмняване?
— Но аз винаги използвам слънцезащитни кремове! — протестирам сърдито.
— Шшшш — успокоява ме Суки и прави още няколко кръгови движения по челото ми.
— 45-ти фактор! — казвам още по-нервно и се опитвам да се изправя, но тя ме бута отново назад.
— Спокойно, отпуснете се. Много сте напрегната.
— И никога не се пека нарочно на слънце — добавям възмутено, но Суки ме заглушава, като мята топла кърпа на лицето ми, с която маха ексфолианта. После започва да ме маже с дебели пластове глинена маска. Всъщност този масаж започва да ми писва.
— Осемдесет и пет процента от непоправимите слънчеви вреди се получават преди двайсет и петата година — пояснява масажистката. Спира с размазването на глината и ме поглежда изпитателно. — Излагали ли сте се често на слънце като по-млада?
Паметта ми услужливо ми предлага моментална снимка на мен, печаща се по бански на обедното слънце. И за да сме по-прецизни, трябва да уточним — това не е само една снимка; мога да напълня цели албуми със снимки на моя милост от тийнейджърския си период до края на двайсетте си години, печаща се в оскъден бански от първите до последните лъчи на слънцето.
— Малко — послъгвам нервно пред строгия поглед на Суки.
— Да, това обяснява всичко — кимва тя. — Слънцето е враг номер едно на кожата. То причинява ранно състаряване, бръчки, увисване на кожата, загуба на колаген…
Докато продължава да изрежда списъка с ужасяващи неща, които съм направила на кожата си, паниката ми нараства все повече. На Суки й е лесно — кожата й е с цвят на леко капучино. Тя никога няма да разбере мъките на всички жени със светла, направо млечна кожа, които в края на пролетта се втурват по магазините в търсене на подходящи мазила против слънце и автобронзанти. Тя не знае какво е да имаш комплекс, че без такъв крем за потъмняване на кожата дори напълно непознати се приближават към теб, притеснени за здравето ти, защото им се е сторило, че си пребледняла и ще припаднеш.
— Мога ли да направя нещо? — питам притеснено аз, докосвайки лицето си.
— Тук предлагаме специална лазерна терапия, която ще ви помогне със сигурност — казва Суки и ми подава лист с цени.
— Петстотин паунда?
— Препоръчвам ви курс от пет-шест процедури.
Пет-шест? Това означава… Пресмятам бързо наум. О, божичко, това си е цяло състояние. Поглеждам към Суки, която ми се усмихва лъчезарно.
— Искате ли да ви запиша първия час за днес?
— Ъъъ, мисля, че ще изчакам малко.
— Сигурна ли сте, че е разумно? Освен това в момента предлагаме промоционално и масаж на стъпалата… — продължава да изрежда от списъка с услугите.