Започвам да се чувствам доста притеснена. А исках само релаксиращ масаж на лицето.
— … и ви препоръчвам новата ни серия продукти за увредена кожа…
— Извинете, но мисля, че петте минути изтекоха — прекъсвам я, докато си поема дъх.
— Да, така е — усмихва се тя и взема два памучни тампона, с които почиства и попива лицето ми. — Е, ако промените мнението си… — подава ми брошура и плик. — Тук има няколко безплатни мостри, които да пробвате.
— Супер. Благодаря ви — отговарям и се изправям с облекчение. Още пет минути и аз, и кредитната ми карта щяхме да се поддадем на атаката.
Суки събира отново ръцете си отпред и се покланя отново.
— Намасте.
Оправям набързо грима си в тоалетната и се присъединявам отново към партито. Беатрис вече е на третата чаша шампанско и разговаря оживено с някакъв журналист. Както обикновено на такива партита повечето хора са от пресата и от същия вид индустрия, макар че присъстват и леко западащи звезди, с подновени силиконови гърди и изкуствени руси кичури, позиращи пред фотографите в спа халати.
— О, привет отново, Шарлот — откъсва се Беа от разговора си. — Това е Патрик. Тада! — изпъва ръка, за да го посочи като фокусник, който вади зайче от шапката си, и ме поглежда с искрящи очи.
Познавам този поглед. Тя го харесва и е пияна.
Или както понякога казва самата Беа — „леко фиркана“.
Разменяме си няколко любезни изречения с Патрик. Облечен е със сако и карирана риза, под която мога да видя очертанията на бял потник.
— Той работи за „Голфинг Уикли“ — обяснява Беа, играейки си с перлите, както някои жени си играят с косата си. Усмихва се широко на Патрик. — Не е ли вълнуващо?
Патрик свива скромно рамене.
— Играете ли голф? — опитвам се да завържа разговор.
— Ами, доста съм добър — признава той.
— Леле, това е чудесно — гука Беатрис и се приближава с това, което според нея е небрежно движение, но всъщност е едно доста шумно странично присламчване. Не й се удават много небрежните движения. После хваща Патрик за лакътя и го поглежда отблизо в лъщящото от пот розово лице.
— Жена ми също е много добра, така че често си правим голф екскурзии. Алгарве е едно от любимите ни места.
— Жена ти? — повтаря Беа и остава с отворена като на шаран уста.
— Да, тя е полупрофесионалист — добавя той гордо.
Това се казва удар.
— Извинявам се, дами, ще ме извините ли? — Патрик се усмихва вежливо. — Забелязах един колега.
Той изчезва в тълпата, а аз поглеждам към Беа. Тя е направо съкрушена.
— О, добре де — казва асистентката ми с фалшива усмивка, — няма значение.
Знам, че е разстроена, но никога няма да си го признае. Прехапва горната си устна и това е. Всъщност Беатрис може да се спусне със самолет от девет хиляди метра височина, да се разбие в океана и да се озове в компанията на гладни акули и пак ще каже: „О, няма значение.“
Изпива остатъка от шампанското си и веднага се сдобива с нова чаша от минаващия покрай нас сервитьор с поднос.
— Е, казвай, как беше масажът? — опитва се да смени леко темата и да се покаже безразлична към случилото се.
Много притеснителен, приисква ми се да кажа, но вместо това избирам други думи.
— Много образователен — казвам и й подавам пликчето от Суки, за да й повдигна малко настроението. — Взех ти няколко мостри.
— За мен? — притиска тя плика към гърдите си и ме гледа така, сякаш съм й подарила диаманти. — О, Шарлот, не трябваше!
— Беатрис, безплатни са.
— Да, знам, но все пак… — Беа оставя чашата си на земята и започва да вади мострите от плика. — Лосион за тяло, ексфолиант за крака, овлажняващ крем… Божичко, тъкмо имах нужда от нов. — Обръща крема и започва да чете написаното на гърба: „Върнете часовника назад с този луксозен овлажняващ крем, който заличава леките бръчки с нашата специална патентована формула. Кожата на лицето ви ще изглежда и ще се чувства с десет години по-млада.“ — Намръщва се леко. — Е, това са пълни глупости…
— Да, знам — съгласявам се. Все още се чувствам напрегната от масажа.
— Нито един крем не може да те направи десет години по-млада. Невъзможно е.
— Ммм, да — изваждам пудриерата си и се оглеждам в огледалцето. Кожата ми не е чак толкова зле, всъщност. И все пак…
— Не ме интересува дали е направен от стрити перли от Адриатическо море или не…
Започвам да пудря бузите и челото си.
— … Само едно нещо може да ме направи отново двайсет и една годишна и това е машина на времето.
Вдигам стреснато поглед към Беа.
— Какво каза?
— Казах: Все ми е едно дали е направен от стрити перли от Адриатическо море…