Но, разбира се, не бива да отивам прекалено далече, овладявам бързо фантазията си. В края на краищата Лоти си няма представа коя съм, така че е важно да не изглежда все едно знам всичко. Имам предвид, няма да се изтъпанча пред нея и да й връча списък с неща, които трябва и които не трябва да прави. Не, просто ще й подметна небрежно някои нещица, нежно ще я поведа в правилната посока, ще й дам приятелски съвети. Нищо драматично.
Шестнайсета глава
Добре, трябва да си направя списък.
Малко преди девет на следващата сутрин, преди срещата ми с журналиста от „Гардиън“, се запътвам към аптеката. Въоръжавам се с кошница и тръгвам по пътеките на лов за най-хубавия чифт пинцети.
Ако искам да направя всичко както трябва, не бива да пропускам нищо, затова просто нахвърлям няколко реда на един лист. Нищо свръх важно, просто някои от нещата, за които се сещам на първо четене. Ето например най-най-първото:
В никакъв случай недей да правиш секс с Били Романи.
Не ми пука колко е готин. Колко е чаровен. Какви удивителни неща прави с езика си. (Добре, Шарлот, край със спомените.) Той е и лъжец, измамник и разбивач на сърца.
Инвестирай в някакъв имот.
Мотото на баща ми винаги е било: „Купувай, не наемай.“ Разбира се, не го послушах. Може би сега ще послушам себе си.
Най-добре инвестирай в някое от следващите неща: „Старбъкс“, „Гугъл“, „Ютюб“.
Да си призная, това е малко нереалистично. Особено като се сещам, че преди едвам избутвах с парите до края на месеца. Освен това не съм сигурна, че тези компании ги имаше тогава. Но все пак е важно да…
Мисли мащабно.
Нямам предвид само знаеш какво. Макар, разбира се, това да е важно, разсъждавам сънливо. Умът ми се лута във всички посоки, затова се отърсвам и поглеждам надолу към списъка си. Така, къде бях? А, да.
Започни да отделяш за пенсионния си фонд.
Така де, трябва да приключа с досадните финансови въпроси, за да мога да премина към истински важните неща.
Стигам до щанда с пинцетите и избирам един суперпрофесионален чифт, направени от индустриално подсилена стомана със „заострени краища“. Ето…
Почисти веждите си.
Вижте, нямам нищо против гъстите вежди, но едно е да имаш симпатично гъстички веждички като Брук Шийлдс в „Синята лагуна“, а съвсем друго — една обща вежда като Ноел Галахър. И докато сме още по темата за окосмяването…
Оформи бикини линията си.
Знам със сигурност, че за първи път си направих коламаска там долу, когато бях на трийсет. Помня го, защото беше толкова болезнено, че все още съм емоционално травмирана и се разтрепервам при спомена. Което означава, че в онзи район приличах на германска туристка. Nicht gut14.
Пъхам в кошницата няколко депилатоара и продължавам.
Има такова нещо като прекалено много грим, затова разкарай сребристите сенки.
Щом стигнахме дотук…
Зарежи пяната за коса.
Тупирането не ти придава хубав вид. Никога не се е получавало. И никога няма да се получи.
Не се опитвай да изсветлиш косата си с лимонов сок. Не върши работа и привлича оси.
Започни да правиш упражненията за тазовите си мускули още сега.
Спомняте ли си съвета на Ванеса? Кегелите са като обувките — никога не са в повече.
След като вече съм се сетила за това, спирам между пътеките и правя няколко. Изведнъж забелязвам, че съм точно до секцията със слънцезащитните продукти. И както казах преди…
Използвай МНОГО слънцезащитен крем.
Мятам няколко огромни туби с фактор 45. После още няколко. По-добре да си малко по-подсигурен, отколкото кожата ти да е повредена от слънцето.
Изхвърли клиновете със змийски шарки и бягай на далече.
Да, тъжно, но истина. Миналата вечер открих уличаващи доказателства: снимка, на която съм обвита в плътно прилепнал лъскав клин със змийски шарки. И мноого плитък — пъпът ми се вижда! Думата „усмъртителен“ дори не е близко до това, което ми идва наум.
Откажи се от пътуването до Сицилия през 1998 г.
Валя цяла седмица и бях принудена да се тъпча пица и gelato15. Всъщност май не бива да се отказвам от пътуването.
Стигам до края на пътеката и минавам към следващата. Има още няколко неща, които не съм открила и изведнъж забелязвам рядък вид: продавач-консултантка.
— Извинете?
За секунда си мисля, че тя ще се направи, че не ме е забелязала и ще изчезне някъде — малко като кокера на Ванеса, когато го хванеш да се излежава на дивана, — но в последната минута явно момичето променя мнението си.