Това е. Предавам се. Казвам се Шарлийн и съм алкохоличка.
След два тура с мартини в стаята се преместихме в ресторанта на първия етаж. Синди настоя да вземем Фуфу, нейната миниатюрна чихуахуа, и след пререканието с управителя — „Тук не са позволени кучета, мадам!“ „Фуфу не е куче, тя е моето бебче!“ — все пак ни е позволено да отидем до масата ни, при изричното условие „бебчето“ да не напуска скута на мама.
— И така, както казах, наистина искам да чуя мнението ти за новото място, което ще изберем за първата клиника „Звездна усмивка“ в Англия — казва Лари Голдстийн, слагайки една папка на масата пред себе си.
— Да, разбира се — отвръщам аз облекчена, че най-накрая сме се захванали с работа.
— Току-що получих факс от дизайнерите си в Ел Ей и Лондон за интериора на клиниката. Мислим за нещо… органично, за една напълно нова концепция — много модерно, минималистично, секси и същевременно снабдено с последните научни технологии. Нещо тип „Барбарела“17 среща „Главната болница“18.
— Да, разбирам — кимам, макар да ми е малко трудно да си представя картинката.
— Очевидно с това цялостно преобзавеждане се ориентираме към дата за откриването някъде в края на есента, но ако сме по-реалистични, може би трябва да мислим по-скоро за декември.
— Но това е чудесно — въодушевявам се аз. — Ще можем пълноценно да използваме времето, за да изградим една вълнуваща и интересна кампания, да направим хубав профил на теб и клиниката тук, в Англия. На едно изключително високо ниво — добавям, виждайки, че лицето му потръпва. — Ще представим марката „Звездна усмивка“, ще направим списък с евентуални клиенти, ще включим някои знаменитости, ще създадем наистина…
— Точно така — казва той и изглежда доволен.
— Каза, че може би ще имаш нужда от мнението ми за мястото на клиниката…
— Ами, имаме няколко предложения, за които в момента преговаряме — всичките са на „Харли стрийт“ — взема един лист от папката и ми го подава.
— Естествено — отбелязвам, докато гледам листа. Това е етажно разпределение на два офиса заедно със снимки и архитектурни скици. — Да, разбирам. И двете пространства са големи и разполагат с помещенията, които са ти нужни.
— Да, да — кима Лари и си налива вино.
— И, разбира се, „Харли стрийт“ е престижна улица, прочута по цял свят с най-добрите медицински практики.
Лари Голдстийн ме възнаграждава с усмивка на задоволство.
— Според моите „шпиони“ точно от това местоположение имаме нужда, за да постигнем резултати тук.
Колебая се.
— Но ако ми позволиш да кажа, смятам, че е малко… — правя нарочно пауза.
— Давай!
— Старомодно.
— Старомодно! — до този момент Синди просто гали Фуфу и пие вино, но при тази дума направо подскача от стола. Като вампир току-що надушил миризмата на чесън.
Лари сбръчква вежди и ме поглежда съсредоточено.
— Но на мен ми казаха, че това е най-доброто място — протестира той.
— Да, зависи от това какво имаш предвид под „най-добро“ — казвам бързо. — Клиентите, към които се стремиш, искат да знаят, че ти не просто си най-добрият. За тях ти трябва да си най-сензационният, най-авангардният в бранша си.
Лари наостря уши, когато споменавам „най-авангардния“.
— Ти не си просто световно прочут козметичен стоматолог — продължавам да лаская егото му, като ръся комплименти наляво и надясно, и в центъра. — Да избереш марката „Звездна усмивка“ не означава просто да се подложиш на някаква медицинска процедура, това е избор на стил на живот.
Клиентът ми започва да кима в знак на съгласие, ъгълчетата на устата му се повдигат одобрително леко нагоре.
— А повечето хора не желаят да похарчат хиляди за зъболекар. Британците не харесват зъболекарите, направо имаме фобия от тях.
Голдстийн потръпва леко.
— Да, забелязах.
— Да отидем на зъболекар не е в челните места на списъка със задачите ни, затова трябва да го превърнеш в нещо привлекателно, нещо, към което да се стремят…
— Като например?
— Ами, трябва да ги накараме да възприемат процедурите в „Звездна усмивка“ не като посещение при зъболекар, а като… най-новата чанта или обувки на марков дизайнер, или като нов модел кола. Тогава ще ги спечелиш и ще бъдеш победител.
— Победител… — повтаря одобрително Синди от другия край на масата. — Всички искаме да бъдем победители в живота, нали? Както когато ходиш в Лас Вегас, скъпи…
— Какво всъщност ми казваш? — пита Лари, пренебрегвайки репликата на жена си и вперил острия си поглед в мен.
17
„Барбарела“ — футуристичен филм от 1968 г. с Джейн Фонда, прототип на новия стил cyberspace.
18
„Главната болница“ — сапунен американски сериал по тв канала АВС, който се излъчва от 1963 г. досега. — Б.пр.