— Червено или бяло? — влизам в ресторанта и Ванеса веднага ме посреща с най-важния очевидно въпрос, след като направо ме е смачкала в прегръдките си за „добре дошла“. — Не можахме да решим и тъй като ти си рожденичката, ти трябва да избереш!
— Ъъъ… — освобождавам се от прегръдката й и се отпускам на стола до Майлс, който спира да дъвче някакво хлебче и ме целува.
— Честит рожден, скъпа — усмихва ми се той, а след това се сепва. — Нали щеше да бъдеш с роклята, която ти подарих?
— Дълга история — изпъшквам аз и после посочвам празния стол на масата. — Къде е Джулиан?
— Ще работи до късно — казва Ванеса. Споглеждаме се крадешком. — Каза да започваме без него, а той ще дойде колкото се може по-бързо. Усмихва се широко и всеки друг би се заблудил от искрената й усмивка, но я познавам прекалено отдавна: очите й не се усмихват.
— Е, какво да бъде? — въодушевява се тя и променя темата на разговора, подавайки ми менюто.
— О, божичко… — поглеждам дългия списък с вината. Не разбирам много от вино. С възрастта преминах от сайдер до простичкото вино „Либфраумилх“ и сухите бели вина и научих, че ако платиш по-малко от петачка за бутилка, ще се събудиш с ужасен махмурлук на другата сутрин, но това е всичко. — Какво ще кажете за совиньон блан от Австралия?
— Не, не, не — Майлс цъка с език. Харесва му да се смята за нещо като сомелиер. — Ако искаш совиньон блан, то трябва да е от региона на Марлборо в Нова Зеландия.
— Ами, добре тогава — съгласявам се аз.
— Макар че според мен е по-добре да вземем хубаво гъсто червено вино.
— Мерло? — предлага Ванеса, гризейки парченце хляб.
— Мерло? — повтаря Майлс с гримаса.
— О, моля те, стига. Да не сме в „Отбивки“19? — не му остава длъжна тя.
— Няма нищо лошо в това да се опиташ да развиеш усет за хубавото вино — отговаря той, леко раздразнен.
— Тя просто се шегува — казвам и слагам ръка на рамото му, за да го успокоя, като междувременно хвърлям укорителен поглед към Ванеса. Тя се преструва, че се срамува и скрива лице зад една франзела.
Всъщност знам, че говори напълно сериозно. Ванеса и Майлс никога не са се понасяли. Те са като маслото и водата — пълни противоположности.
— Още не пиете?
Вдигам глава и виждам Джулиан, който се приближава към нас. С куфарчето си и тъмносиния си костюм изглежда като модел за вежлив, успешен адвокат.
— Честит рожден ден, Шарлот — ухилва се той, целува небрежно по челото Ванеса с едно „Здрасти, мило“ и се отпуска на стола си. — Съжалявам, че закъснях, но в работата беше ад.
— Както винаги — измърморва Неса, но дори Джулиан да я чу, не го показа с нищо.
— Имам идея. Защо не се консултираме за виното със сервитьора? — предлагам компромис, затварям менюто и се озъртам, за да привлека нечие внимание.
Край другата маса стои прав един от служителите и след като взема поръчката им, се обръща към нас.
— Да, с какво мога да ви помогна?
О, господи! Сърцето ми спира за миг, когато осъзнавам, че това е същият барман от миналия път. Който смяташе, че алергиите ми са смешни и нелепи.
— Бихме искали да поръчаме някакво вино — усмихва се любезно Джулиан.
— Някакви предпочитания?
— Мислех си за пино… — започва Майлс, но Ванеса го прекъсва и довършва вместо него: — Но не можем да решим.
— Разбирам. Препоръчвам ви „Риоха“, ако искате червено, или „Сансер“, ако се спрете на бяло.
Смъквам се надолу в стола си и се скривам зад менюто с надежда, че не ме помни.
— И двете ми звучат чудесно — казва Джулиан. — Защо не вземем от всяко по една бутилка?
— Отличен избор — коментира барманът, после забелязва празния панер (Ванеса изгриза повечето хляб) и пита: — Още хляб?
— Ъм… за мен не, благодаря — измънква Ванеса виновно. — Шарлот?
— Шарлот не яде хляб — обажда се Майлс, преди да кажа каквото и да било. — Има непоносимост към пшеница.
— А, да, спомням си. Дамата с хранителните алергии.
За секунда улавям погледа на бармана и виждам как очите му се присвиват леко присмехулно.
— Е, какво ново, Майлс? — пита Джулиан, след като досадникът си тръгва. За щастие.
— Ами, вчера с Шарлот направихме оферта за една къща.
— Така ли? — Ванеса ме поглежда с любопитство. — Не си ми казвала, че имате такива планове, Шарлот?
— Не съм ли? Ъъъ… исках, но все не оставаше време. — Напомнянето за къщата ме кара да се чувствам неловко. — Сигурно съм се разсеяла.
— Това е много вълнуващо — отбелязва Джулиан и повдига вежди, за да покаже колко е впечатлен.
— Да, нали? — казва Майлс.
— Обзалагам се, че майка ти е пощуряла от радост — засмива се Ванеса. Тя ме познава от доста време и е запозната със семейната история.
19
„Отбивки“ („Sideways“) — филм на режисьора Александър Пейн с Пол Джамати, в който централно място заема светът на виното и изтънченото му оценяване. — Б.пр.