Но не мога да се прибера така. Макар че го искам, гордостта ми просто не го позволява.
Обръщам се отново към бодигарда и си поемам дълбоко дъх. Значи той смята, че не съм достатъчно готина, така ли? След като не съм някоя двайсетгодишна кукла, която флиртува с него, не мога да вляза в тъпия му клуб? Направо ще се пръсна от възмущение. Е, ще видим тази работа.
Бъркам в чантата си, намирам портмонето си и изваждам три двайсетачки. Добре, може да не съм млада и достатъчно ефектна, за да мина през фейс контрола на бодигарда, но ето това е едно от хубавите неща да си по-възрастен: не ми е и нужно да бъда такава.
Като с магия кадифеното въже се вдига пред мен.
— Забавлявайте се — пожелава ми бодигардът и ми прави път да мина.
— Ще се опитам — усмихвам му се победоносно и влизам. Защото сега мога да си позволя да подкупя всеки като него и да мина през всяка врата.
Двайсет и трета глава
Ако искате да си представите как изглежда клуб „Канал“, може да се опитате да направите ето това вкъщи:
1. Включете парното или климатика на най-висока мощност, за да се изпотите колкото се може повече.
2. Включете уредбата си и пуснете някой диск с хип-хоп (за предпочитане такъв, на който всички парчета звучат еднакво), после усилете максимално звука, за да не чувате какво говорите. Трябва да усещате, че тъпанчетата ви ще експлодират.
3. След това увеличете още повече.
4. Сложете тава с олио във фурната и включете на максимум, така че след като загрее, навсякъде да се изпълни с дим.
5. Запушете тоалетната чиния с хартия и превръзки.
6. Сега напълнете хола си с колкото се може повече хора.
7. Затворете прозорците и накарайте всички да запалят цигара.
8. Продавайте бутилка минерална вода на жадните за петачка.
9. И сега загасете осветлението, за да не виждате нищо от ужасяващите неща, случващи се около вас.
— Ей, гледай къде вървиш! — изревава груб глас в ухото ми.
— Упс, съжалявам — отговарям и бързо отмествам токчето си от нечий крак.
Опитвам се да свикна с дима и непрогледната тъмнина и обикалям из клуба, за да открия Лоти. Не я виждам никъде. Но това не е учудващо, като се има предвид, че не виждам нищо. Нито пък чувам нещо на фона на бумтящите баси. Сякаш две от основните ми сетива са изчезнали напълно.
Устоявам на желанието да си запуша ушите с ръце, свалям сакото си и тръгвам към центъра на клуба, като по пътя съм смачкана, смазана и подмятана на всички страни от танцуващите орди. Въздухът е изпълнен с мирис на пот и вече усещам капките пот и по моя врат, докато напредвам все по-навътре сред знойната жега. Божичко, горещо е като в ада!
Защото това е адът, шепне отчаян глас вътре в мен, когато се набутвам, без да искам, в потната и космата подмишница на някакъв мъж. Поне си мисля, че е мъж. Както казах, трудно е да се види.
За кратко в съзнанието ми се появява образът на леглото ми. Моето удобно, топло легло със свръхортопедичен матрак, завивка с гъши пух и пухкави възглавници. И аз, разположила се спокойно в него. Чува се само шумът на океанските вълни и тихото пуфтене на овлажнителя за въздух. Уханието на ароматната ми свещ с мирис на лавандула и…
О, стига. Край. Не мога да понеса повече. Спомняте ли си песента „It’s My Party and I’ll Cry if I Want To“22? Съвсем подходяща е за моята ситуация, защото точно това възнамерявам да направя, ако не открия скоро Лоти. Къде, по дяволите, изчезна?
Все по-бясна и нервна продължавам навътре в клуба. Вляво виждам малък бар, а отдясно има отделни сепарета с диванчета, пълни с натискащи се двойки. Но Лоти я няма. Поглеждам през цигарения дим към дансинга пред мен. Странните неонови светлини премигват на равномерни интервали и за кратко осветяват пода, покрит с цигарени фасове и изплюти дъвки. Това е едно от онези места, където ако се запалят лампите, всички ще избягат, пищейки и търсейки дезинфектанти.
И все пак, преди обичах това място, мисля си, тъй като отдавна забравените спомени за уикендите, прекарани тук, са започнали да изплуват в съзнанието ми. Как съм могла? Направо не мога да си се начудя. Какво съм намирала в него?
Стигам до края на дансинга, спирам за малко и се взирам в морето от тела. В средата група момичета се блъскат една в друга, опитвайки се да танцуват в кръг около струпаните си накуп чанти, двойка в еднакви кожени панталони, притиснали се край усилвателите, и най-накрая, ето я и Лоти.
Стъписана съм от изненада.
Аз? Танцувам?
Аз никога не танцувам.
Е, поне вече не танцувам, мисля си, докато гледам като омагьосана как се увивам край диджея и поклащам бедра без никакви задръжки. Сега трябва да съм напълно пияна, за да танцувам. Иначе се притеснявам прекалено много и не мога да се отпусна. Но я виж, ето ме, разтърсвам дупето си така, че целият свят да го види, и дори не съм пияна, осъзнавам внезапно, когато виждам как Лоти отпива от бутилка минерална вода.
22
„Това е моят купон и ще плача, ако искам“ — песен, изпълнена за пръв път от американската певица Лесли Гор през 1963. По-късно я изпълняват и Брайън фери, Дейв Стюарт, Барбара Гаскин и др. — Б.пр.