Така, сега ще сложа кафето.
Запалвам лампата, която всъщност е просто една гола крушка, висяща самотно от тавана, и острата светлина ме заслепява за миг. Премигвам два–три пъти, преди зрението ми да се нормализира и после оглеждам кухнята. За миг не мога да разбера какво виждам пред очите си, а после застивам ужасена.
О, не, имало е грабеж! Някой е обрал къщата и е обърнал всичко с краката нагоре!
Започвам да се паникьосвам. Ами сега? Трябва да звънна в полицията. Ако са откраднали някакви ценности? Ами ако — божичко! — крадецът още е в къщата? Паниката преминава в ужас. По дяволите, къде е телефонът?
Внезапно обаче забелязвам, че по-младото ми Аз не е скочило на крака и не крещи: „Обраха ни!“ Напротив, седи си много спокойно на стола, сякаш всичко е съвсем наред.
Да, защото всичко е наред, Шарлот. Точно както си е.
Изведнъж загрявам. Не е имало грабеж и никой не е опустошил къщата — освен хората, които живеят в нея. Замислям се за момент. Наистина ли преди съм живяла така? Аз и съквартирантите ми сме свине! Не, свинете са по-чисти. Не оставят мръсни гащи да се въргалят ей така… Оглеждам стаята вече по-спокойно — навсякъде има мръсни чаши, наполовина изядена храна, използвани чаени торбички и купи със засъхнали закуски (корнфлейкс с мляко), които сигурно могат да бъдат махнати само с чук, и накрая — купища мръсни чинии. А боклукът?
Поглеждам с ужас пластмасовата кофа — черният найлонов плик прелива отвсякъде, около нея са изпопадали метални кутии, повечето от които май са печен боб „Хайнц“. А и тази миризма.
Запушвам носа и устата си с ръка и се извръщам настрани. Изравям след цялата камара нахвърляни безразборно съдове чайника (който между впрочем има толкова варовик по себе си, че никога повече в живота ми не би трябвало да поемам допълнителен калций) и го напълвам с вода — също трудна задача, защото се налага да го промъкна между чучура на чешмата и мръсните чинии, един ловък маньовър, който ми напомня на игра на дженга23.
Мисля си за своя приятен, красив и безупречно чист апартамент. Не за първи път се радвам, че вече не съм Лоти.
Обръщам се пак към нея — наклонила се е напред, лицето й е на масата, очите й са затворени.
— Кафето ще е готово след минутка — казвам, опитвайки се да се държа хладнокръвно, макар че след като не откривам чаша, в която да не е прокарал мухъл, ми се приисква да изкрещя.
— Аха… — измучава Лоти сънливо.
В рамките на няколко минути тя премина от състояние на пълна еуфория на танцуващата по купони мацка до фазата на спящата с дрехите си пияна развалина.
— Може би трябва и да хапнеш нещо — предлагам.
— Ммм…
Предпазливо отварям няколко шкафа. В моя апартамент те са пълни с пакети здравословни тестени изделия, предимно с трици, буркани с изсушени на слънце домати, зехтин…
Готови спагети.
Гледам пакетите. Това ли е?
Проверявам и по другите шкафове. Трябва да има и нещо друго, освен тези спагети. О, ето. Бутилка кетчуп, отворена, със засъхнали корички по върха, в която сигурно е останала една капка и ще успеете да я изстискате само ако държите бутилката обърната наопаки в продължение на седмица.
Все пак тя трябва да яде нещо, така че явно ще бъде или спагети, или нищо, решавам аз, вземам един пакет и махам станиоловия капак. Ммм, много хранително, мисля си иронично, гледайки тази гадост с отвращение. Страх ме е да си помисля колко консерванти и Е-та има тук.
Чайникът завира, затова го махам за малко от печката и се заемам с правенето на кафе. Успявам да остържа някакви жалки остатъци от буркана с нес кафе, след което отварям хладилника, за да потърся мляко. Честно казано, притеснявам се какво ще открия вътре.
И с право.
Събирам цялата си смелост, отварям вратата му и се сблъсквам с повече лед, отколкото има на Северния полюс. Всеки, който се притеснява за изчезването на полярните шапки, ще бъде успокоен при вида на този хладилник. Очевидно думата „размразяване“ не ми е била известна, когато съм била по-млада.
Нито съм знаела думички като „плодове“ и „зеленчуци“. Вместо тях на горния рафт (моя рафт в хладилника) има две триъгълни парченца сирене, полупразен буркан с рагу и един направо вкаменен обект, който би могъл да бъде абсолютно всичко, мисля си, разглеждайки го с любопитство.
Така ли съм преживявала? На готови спагети, кетчуп, сирене и рагу? Изненадана съм, че никога не съм се разболявала от скорбут, рахит или нещо подобно.
Мислено се връщам към списъка си и добавям нова точка:
23
Дженга — игра с дървени блокове, с които се строи кула, като играчите вадят кубчетата едно по едно отдолу или от средата и ги слагат на върха, като целта е да не се събори кулата. — Б.пр.