Лос Анжелис винаги е бил дом за мен. Не бях го избрал по своя воля, но в него винаги се чувствах сякаш съм бил роден тук, ако не и нещо повече. Изпитвах абсолютна емоционална привързаност към Лос Анжелис. Обичта ми към този град беше толкова силна и до такава степен част от мен, че никога не ми е било нужно да го изразявам на глас. Никога не ми се е налагало да преоценявам или подновявам това чувство. В Лос Анжелис моето семейство бяха приятелите ми. Те бяха най-близкото ми обкръжение, което означаваше, че съм ги приел абсолютно, точно както бях приел и града. Веднъж един мой приятел каза полу на шега, че всички ние се мразим от сърце. Те несъмнено можеха да си позволят такива чувства, защото разполагаха и с дру-ги емоционални връзки като родители, съпруги или съп-рузи. Аз имах само моите приятели в Лос Анжелис. По някаква причина аз бях станал личният им изповедник. Всеки от тях изливаше пред мен всичките си проблеми и грижи. Моите приятели ми бяха толкова близки, че никога не бях възприемал проблемите и грижите им само като техни. Можех да разговарям с тях часове наред за същите неща, които ме бяха ужасили у психиатъра и неговите записи. Нещо повече, никога не си бях давал сметка доколко всеки от приятелите ми поразително приличаше на психиатъра или професора по антропология, Не бях забелязвал колко са напрегнати приятелите ми. Всички пушеха неудържимо като психиатъра, но това не ми беше правило впечатление, защото и аз самият пушех така, а и сам бях не по-малко напрегнат. Друго, което не бях забелязал, бе колко афектирано говорят, макар че това направо биеше на очи. Вечно произнасяха думите с подчертания акцент па западните щати и го правеха умишлено. Не бях забелязвал и явното им внушение, че са неспособни на каквато и да било друга чувствителност освен интелектуална.
Истинският ми конфликт със самия себе си започна, когато моят приятел Пийт ме изправи пред своя проблем. Дойде при мен направо пребит. Устата му беше подпухнала, а лявото око — зачервено и подуто, явно от удар — вече започваше да посинява. Преди да успея да го попитам какво му се е случило, той изломоти, че жена му, Патриша, ходила през уикенда по работа на събрание на брокери по недвижими имоти и там й се случило нешо ужасно. Съдейки по вида на Пийт, реших, че Патриша може би е била ранена или дори убита в някакво произшествие.
— Тя добре ли е? — попитах аз, искрено разтревожен.
— Добре е, естествено — изръмжа той. — Тя е истинска курва и кучка, а на курвите и кучките не им се случва нищо друго, освен да ги чукат, а това на всичко отгоре им харесва!
Пийт беше бесен. Така се тресеше, че сякаш всеки момент можеше да изпадне в конвулсии. Буйната му, къдрава коса стърчеше на всички страни. Обикновено той я сресваше грижливо и подреждаше естествените си къдрици. Сега изглеждаше по-див и от тасманийски дявол.
— Всичко си беше наред до днес — продължи приятелят ми. — И изведнъж тази сутрин, като излизах изпод душа, тя ме плесна с хавлията по голия задник и от това моментално си дадох сметка, че е курва! Веднага разбрах, че се чука с някой друг.
Неговата логика доста ме озадачи. Разпитах го по-подробно, за да разбера как едно плясване с хавлия може да разкрие такова нещо на някого.
— Това не би било разкритие само за някой мухльо! каза той жлъчно. — Но аз си я знам добре Патриша и четвъртъка, преди да отиде на това брокерско събрание, изобщо не би й хрумнало да ме шляпне с кърпата. И изобщо никога през всичките години на брака ни тя не била способна да ме шляпне така! Някой трябва да я е научил на този номер, докато са били и двамата голи! Така че я сграбчих за шията и изтръгнах истината от [???]
— Да! Чукала се с шефа си!
Пийт разказа, че отишъл в службата й, за да се разбере с шефа й, обаче човекът бил силно охраняван. Бодигардовете му го изхвърлили обратно на паркинга. Той решил да разбие прозорците на офиса и понечил да метне камъни, но бодигардовете го заплашили, че ако не престане, ще се озове в затвор, ако не и нещо по-лошо — да получи куршум в главата.
— И те ли те пребиха, Пийт? — попитах го аз.
— Не — отговори той мрачно. — Тръгнах по улицата и влязох в един магазин за части от употребявани автомобили. Цапардосах продавача, който се бе запътил към мен да ме обслужи. Човекът се шашна, но не се ядоса. Каза ми: „Успокойте се, сър, успокойте се! В тази стая обикновено се правят сделки.“ Праснах го още веднъж в зъбите и тогава му писна. Беше едър мъжага и като ми удари по едно кроше в зъбите и в окото, аз се оказах в нокаут. Когато дойдох на себе си — продължи Пийт, — намерих се да лежа на кушетка в офиса им. Дочух сирената на бърза помощ. Загрях, че идва за мен, затова скочих и хукнах навън. После дойдох при теб.