— А какво е това чуждо влияние, което отслабва магическата способност на човека? — попитах аз.
— Това е въпрос на по-нататъшни обяснения — каза дон Хуан, — а не на сегашното обсъждане, макар че това наистина е най-сериозният аспект в магията на шаманите от древно Мексико.
— Вътрешното мълчание — продължи той — е основата, върху която се гради всичко в магията. С други думи, всичко, което правим, води към тази основа, която — подобно на всичко останало в света на магьосниците — не се разкрива, докато не ни разтърси нещо гигантско.
Дон Хуан каза, че магьосниците от древно Мексико разработили всевъзможни способи да разтърсят до основи себе си или други практикуващи магьосници, за да достигнат желаното вътрешно мълчание. Те прибягвали До най-невъобразими действия, които могат да изглеждат без всякаква връзка с постигането на вътрешно мълчание, като например скачане във водопад или да прекарваш цели нощи, окачен надолу с главата на най-високия клон на някое дърво. Това обаче били ключови способи за постигане на това състояние.
Следвайки схващанията на магьосниците от древно Мексико, дон Хуан категорично твърдеше, че вътрешното мълчание може да се увеличава и натрупва. В моя случай той се опитваше да ме насочи към създаването на ядро от вътрешно мълчание в самия мен и после да добавям към него миг след миг, при всеки случай, когато го практикувам. Той обясни как магьосниците от древно Мексико открили, че всеки индивид има различен праг на вътрешно мълчание от гледна точка на времето. Това означава, че всеки от нас трябва да поддържа вътрешно мълчание толкова време, колкото му е нужно, за да достигне собствения си специфичен праг, преди то да се задейства.
— А какво според древните магьосници е знак, че вътрешното мълчание е започнало да действа, дон Хуан? — попитах аз.
— Вътрешното мълчание се задейства от момента, в който започнеш да го натрупваш в себе си — отговори той. — Това, към което са се стремели древните магьосници, е финалният, драматичен краен резултат от постигането на този индивидуален праг на мълчание. На някои особено надарени магьосници са им нужни само няколко минути мълчание, за да достигнат тази желана цел. Други, не толкова талантливи, се нуждаят от продължителен период мълчание, може би повече от час пълен покой, преди да постигнат желания резултат. А желаният резултат е нещо, което древните магьосници наричат спиране на света — моментът, в който всичко около нас престава да бъде това, което винаги е било.
— Това е моментът, в който магьосниците се връщат към истинската природа на човека — продължи дон Хуан. — Древните магьосници го наричат още абсолютна свобода — моментът, в който човекът — роб става свободно същество, способно на такива постижения на възприятието, които са предизвикателство към обичайното ни, линейно въображение.
Дон Хуан твърдеше, че вътрешното мълчание е пътят, който води до истинско спиране на съждението; до момент, когато сетивата престават да интерпретират сетивните данни, излъчвани от Вселената във всички посоки; момент, когато познавателният процес престава да бъде силата, която посредством непрекъснатото си прилагане определя природата на света.
— Преломният момент е необходим на магьосниците, за да се задейства вътрешното мълчание — каза дон Хуан. — Преломният момент е като хоросана, който зидарят слага между тухлите. Едва когато хоросанът се втвърди, отделните тухли се превръщат в една цяла структура.
От самото начало на познанството ни дон Хуан непрекъснато ми втълпяваше колко ценно и необходимо е вътрешното мълчание. Следвах най-съвестно препоръките му да натрупвам вътрешно мълчание секунда след секунда, като искрено се стараех. Нямах никакво средство да измервам резултата от това натрупване, нито да преценя дали съм достигнал някакъв праг или не. Просто най-упорито си бях поставил за цел да го увеличавам — не толкова, за да угодя на дои Хуан, а защото това натрупване от само себе си се беше превърнало в предизвикателство за мен.
Един ден с дон Хуан разговаряхме, лениво разхождайки се по главния площад на Ермосийо. Беше по пладне в облачно време. Жегата беше суха и всъщност много приятна. Наоколо се разхождаха много хора. Площадът бе заобиколен от множество магазини. Бях идвал в Ермосийо много пъти, но досега изобщо не бях забелязвал магазините. Знаех, че ги има, но никога не бях ги забелязвал съзнателно. Не бих могъл да направя карта на този площад, дори и животът ми да зависеше от това. В този ден, докато се разхождахме с дон Хуан, аз се опитвах да запомня къде какъв магазин имаше. Потърсих нещо, което да ми послужи като мнемонично средство, на което впоследствие да се опре паметта ми.