Разказах на дон Хуан всичко това в отчета си за този мой псевдоуспех. Той най-безцеремонно отхвърли всичко това. Каза, че състоянието ми е просто резултат от моето самоугаждане и самосъжаление, а за да могат магьосниците да кажат „довиждане“ и „благодаря ти“, като истински имат предвид това, те трябва да променят дълбоко себе си.
— Още сега зарежи това самосъжаление — настоя той. — Раздели се с представата, че си наранен и какво ще остане като несъкратим остатък?
Несъкратимият остатък беше чувството, че съм направил окончателния си подарък на тях двете. Не с цел да възобновя каквото и да било или да нараня някого, включително себе си, а в истинския дух на това, което дон Хуан се опитваше да ми посочи — в духа на воина-пътешественик, чието единствено достойнство, както бе казал той, е да пази жива паметта за всяко нещо, което е оказало влияние над него и чийто единствен начин да каже „благодаря“ и „довиждане“ е чрез това магическо действие — да събере в своето мълчание всяко нещо, което е обичал.
Трета част
ОТВЪД ПРЕДЕЛИТЕ НА СИНТАКСИСА
ВЪВОДИТЕЛЯТ
Бях в дома на дон Хуан и спях дълбоко в леглото си, когато той ме разбуди. Всъщност аз почти цялата нощ не бях мигнал, разсъждавайки над концепциите, които ми бе обяснил.
— Достатъчно си почина — каза той твърдо, почти грубо, като ме разтърсваше за раменете. — Не се оправдавай, че си бил уморен. Твоята умора е не толкова умора, а желание да не те закачат. Нещо в теб се възмущава, че го безпокоят. Но е изключително важно да раздразваш тази част от себе си, докато не се пречупи. Хайде да вървим на разходка.
Дон Хуан беше прав. Някаква част от мен безкрайно негодуваше, когато я безпокоят. Искаше ми се да спя дни наред и повече да не мисля за магическите концепции на дон Хуан. Станах съвсем неохотно и го последвах. Дон Хуан беше приготвил нещо за хакване и аз го излапах така, сякаш не бях ял от дни, после излязохме от къщата и се отправихме на изток, към планината. Още бях толкова сънен, че не бях забелязал колко е рано, чак докато не видях слънцето да се издига над източната верига възвишения. Понечих да кажа на дон Хуан, че съм спал цялата нощ, без да помръдна, но той ми изшътка да мълча. Каза, че отиваме на експедиция в планината да търсим определени растения.
— Какво ще правиш с растенията, които събереш, дон Хуан? — попитах го, когато отново тръгнахме.
— Те не са за мен — отговори тон ухилен. — За един мой приятел са, ботаник и фармацевт. Крави от тях церове.
— Той яки ли е дон Хуан? Тук в Сонора, ли живее? — попитах аз.
— Не, не е яки и не живее в Сонора. Някой ден ще се срещнеш с него.
— Той магьосник ли е, дон Хуан?
— Да, магьосник е — отвърна той лаконично. Попитах го дали може да взема от тези растения, за да ги идентифицират в ботаническата градина на Калифорнийския университет.
— Разбира се, разбира се! — отвърна той. Забелязал бях досега, че винаги когато каже за нещо „разбира се“, той въобще не се кани да го изпълни. Явно, че изобщо нямаше намерение да ми дава някакъв образец за идентифициране. Много се заинтригувах от неговия приятел — магьосник и го помолих да ми разкаже нещо повече за него: ако може да ми го опише, да ми каже къде живее и как се е запознал с него.
— Тпру, тпру, тпру! Стой, сто-ой! — каза ми дон Хуан като на кон. — Кой си ти? Професор Лорка ли? Неговата познавателна система ли се каниш да изучаваш?
Навлязохме дълбоко в безплодните поли на планината. Дон Хуан вървеше часове наред с постоянен ход. Реших, че задачата за деня е самото ходене. Най-сетне той спря и седна в сенчестата страна на подножието.
— Вече е време да подхванеш един от най-големите проекти в магията — каза дон Хуан.
— Какъв магически проект имаш предвид, дон Хуан? — попитах аз.
— Нарича се преглед — отговори той. — Древните магьосници са го наричали преразказ на събитията от живота и за тях това започнало като проста техника, средство, което им помагало да припомнят какво са правили и говорили на учениците си. За учениците им тази техника имала същата стойност: позволявала да си припомнят какво са им казвали и правили с тях учителите им. И нужни били някои ужасни социални сътресения, като неколкократното им завоюване и покоряване, за да осъзнаят древните магьосници, че тези техники дават много по-далеч стигащи резултати.