Той ми обясни, че магьосниците от древно Мексико видели, че цялата Вселена е съставена от енергийни полета под формата на светещи нишки. Те видели мириади такива нишки, накъдето и да се обърнеш. Видели още, че тези енергийни полета се подреждат в потоци от светещи влакна; потоци, които са постоянни, вечни сили във Вселената. Тези потоци или течения от влакна, които имат отношение към прегледа, били наречени от тях тъмното море на осъзнаването или още Орела.
Той каза, че тези магьосници открили също, че всяко същество във Вселената е прикрепено към тъмното море на осъзнаването в една кръгла светеща точка, която се забелязва, когато тези същества били възприемани като енергия. Дон Хуан каза, че в тази светеща точка, която магьосниците от древно Мексико наричат събирателна точка, се събира възприятието с помощта на един тайнствен аспект на тъмното море на осъзнаването.
Дон Хуан заяви, че в събирателната точка на човека се съсредоточават и преминават мириади енергийни полета от цялата Вселена под формата на светещи нишки. Тези енергийни полета се превръщат в сетивни данни, а след това сетивните данни се интерпретират и възприемат като познатия ни свят. По-нататък дон Хуан обясни, че именно тъмното море на осъзнаването превръща светещите нишки в сетивни данни. Магьосниците виждат тази трансформация и я наричат сияние на осъзнаването; сияние, което се излъчва като ореол около събирателната точка. Тогава ме предупреди, че се кани да направи едно изявление, което според разбиранията на магьосниците с централно за осъзнаване мащаба на прегледа.
Наблягайки на всяка дума, той каза, че това, което ние наричаме сетива на организма, е не друго, а степени на осъзнаване. Ако приемем, че сетивата са тъмното море на осъзнаването, наблегна той, тогава ще трябва да приемем, че интерпретацията на сетивните данни, която извършват сетивата, също е тъмното море на осъзнаването. После той обясни, че начинът, по който гледаме на света около нас, е резултат от интерпретационната система на човечеството, с която разполага всеки индивид. Той каза още, че всеки съществуващ организъм трябва да има интерпретационната система, която му дава възможност да функционира в своята среда.
— Магьосниците, който се появяват след тези апокалиптични сътресения, за които ти говорих — продължи той, — видели, че в момента на смъртта тъмното море на осъзнаването всмуква, така да се каже, през събирателната точка осъзнаването на живите същества. Те видели още, че когато се среща с магьосници, които са направили преглед на живота си, тъмното море на осъзнаването проявявало за миг, да го наречем, колебание. Без сами да знаят, някои от тях направили своя преглед толкова щателно, че тъмното море на осъзнаването взело тяхното осъзнаване под формата на житейския им опит, но не се докоснало до жизнената им сила. Магьосниците открили една колосална истина за силите във Вселената — тъмното море на осъзнаването иска само житейския ни опит, а не нашата жизнена сила.
Предпоставките за това, което ми разясняваше дон Хуан, бяха напълно неразбираеми за мен. Или може би ще е по-точно да кажа, че някак смътно и дълбоко в себе си аз знаех колко практично е това, от което изхожда в обясненията си.
— Магьосниците смятат — продължи дон Хуан, че когато направим преглед на живота си, всички боклуци, както ти казах, излизат на повърхността. Ние осъзнаваме своите противоречия, повторенията, но нещо в нас страхотно се съпротивлява на прегледа. Магьосниците казват, че пътят се освобождава едва след някое огромно сътресение — след като на екрана на паметта ни се появи някое събитие, което ни разтърсва до основи с ужасяващата яснота на детайлите. Такова събитие наистина ни вкарва в самия оня момент, в който сме го изживели навремето. Магьосниците наричат такова събитие въводител, защото от този момент нататък всяко събитие, до което се докоснем, се изживява отново, а не просто се припомня.
— Ходенето е нешо, което винаги улеснява припомнянето — продължи дон Хуан. — Магьосниците от древно Мексико смятали, че всяко нещо, което изживеем, се съхранява като усещане в задната страна на краката. Те смятали задната страна на краката за склад на личната история на човека. Така че хайде да повървим из планината.