Това дете да играе билярд? — през смях погина този едър мъж дядо ми.
— О, да — увери го дядо. — Естествено, не толкова добре като теб, Фалело. Защо че го изпробван!? И за да ти е по-интересно и да не се държиш снизходително към внука ми, нека заложим малка сума. Какво ще кажеш, ако аз заложа ето толкова?
Той сложи на масата дебела пачка изпомачкани банкноти и се усмихна на Фалело Кирога, като клатеше глава, сякаш за да предизвика едрия мъж да приеме залога.
— О, Боже, толкова много, а? — каза Фалело и ме погледна преценяващо. После отвори портфейла си и извади няколко акуратно сгънати банкноти. Това беше още една удивителна подробност за мен. Дядо ми имаше навик да държи парите си из всички джобове, вечно смачкани на топка. Когато се налагаше да плаща нещо, трябваше да разглажда банкнотите, за да може да ги преброи.
Фалело Кирога не каза нищо, но аз долових, че се чувства като обирджия. Усмихна се на дядо ми и явно от уважение към него сложи парите на масата. Дядо ми, поел ролята на съдия, подготви играта за определен брой карамболи и хвърли ези-тура, за да определи кой ще започне пръв. Падна се на Фалело Кирога.
— Ти по-добре играй на пълни обороти, не го жали — подкокоросваше го дядо ми. — Хич не се притеснявай да го смажеш този хубостник и да спечелиш моите пари!
Следвайки съвета на дядо ми, Фалело Кирога игра така добре, както умееше, но в един момент пропусна на косъм един карамбол. Аз взех етика. Имах чувство, че краката ми се подкосяват, но като видях ликуването на дядо — той заподскача насам-натам, — това ме успокои, пък и се жегнах да чуя как Фалело Кирога щеше да се разпори от смях, като ме видя как държа етика. Поради ръста си аз не можех да се наведа над масата, както нормално се играе билярд. Дядо ми обаче с усърдно търпение и решимост ме бе научил да играя по друг начин — изпъвах ръка далеч назад и държах стика почти над раменете и леко встрани от тях.
— А какво прави той, когато трябва да достигне средата на масата? — полита през смях Фалело Кирога. — Опира се на ръба на масата — каза небрежно дядо.
— Разрешено е, както знаеш.
Дядо се приближи до мен и през зъби прошепна, че ако се правя на любезен и загубя, ще изпотроши всичките стикове в главата ми. Знаех, че говори сериозно — това си беше просто неговият начин да изрази доверието си в мен.
Спечелих с лекота. Дядо беше неописуемо радостен. Колкото и странно да беше, Фалело Кирога също се развесели. Смееше се и обикаляше билярдната маса, като потупваше ръбовете. Дядо взе да ме превъзнася до небесата. Под секрет каза на Кирога най-добрия резултат, който бях постигал, и се шегуваше, че съм се изпраскал толкова, защото той открил как да ме подмамва да тренирам: с кафе и кифлички.
— Невероятно, невероятно! — не спираше да повтаря Фалело Кирога. После се сбогува с нас; дядо ми взе заложените пари и случката беше забравена.
Дядо беше обещал да ме заведе на ресторант и да ме черпи с най-вкусното ядене в града, но така и не го стори. Беше си много стиснат; известно беше, че става разточителен единствено с жени.
След два дни, тъкмо като излизах от училище и си тръгвах към къщи, ме пресрещнаха двама мъжаги от хората на Кирога.
— Фалело Кирога иска да те види — каза гърлено единият. — Иска да отидеш при него да пиете кафе с кифлички.
Ако не беше казал „кафе с кифлички“, сигурно щях да избягам от тях. Но си спомних как дядо каза на Фалело Кирога, че душа давам за кафе с кифлички. Така че с радост ги последвах. Обаче не можех да крача толкова бързо като тях, затова единият, който се казваше Гийермо Фалкон, ме вдигна и ме намести на огромната си ръка. Разсмя се през кривите си зъби.
— По-добре се порадвай на тази езда, малкият — каза той. Дъхът му беше кошмарен. — Изобщо носил ли те е някой някога така? Ако се съди по това как се гърчиш, май никога! — Той се разкикоти гротескно.
За щастие домът на Фалело Кирога не беше много далеч от училището. Господин Фалкон ме „достави“ на канапето в кабинета. Фалело Кирога седеше зад масивно писалище. Той стана и ми разтърси ръката. Моментално ми поднесоха кафе с чудесни кифлички, двамата седнахме и се разбъбрихме приятелски за птицефермата на дядо ми. Попита ме дали искам още кифлички и аз отговорих, че не бих имал нищо против. Той се засмя и сам ми донесе цял поднос невероятно вкусни кифлички от съседната стая.
След като се натъпках, той любезно ме попита дали имам нещо против да отида с него в билярдния му дом в малките часове на нощта и да изиграя една-две приятелски игри с едни хора, които той ще избере. Спомена небрежно, че ще играят големи суми пари. Открито изрази доверието си в моите способности и добави, че ще ми плати за времето и усилията процент от печалбата. По-нататък заяви, че познавал манталитета на семейството ми — те щели да преценят за неуместно да ми се дават пари дори като заплащане за труда ми. Затова ми обеща да внесе парите в банка по специална сметка на мое име или нещо още по-практично — да плаща всички мои покупки от магазините из града или храната, която консумирам в който и да било ресторант.