Не повярвах ни дума от всичко, което ми каза. Знаех, че Фалело Кирога е мошеник и рекетьор. Но ми хареса идеята да играя билярд с непознати хора, затова приех сделката с него.
— А ще ми даваш ли кафе с кифлички като днешните? — попитах аз.
— Разбира се, момчето ми — отговори той. — Ако идваш да играеш за мен, ще ти купя направо цялата фурна! И ще карам пекаря да ги прави само за теб. Имаш думата ми!
Предупредих Фалело Кирога за единствената пречка, която оставаше — нямаше как да се измъквам от къщи; имах прекалено много лели, които бдяха над мен като ястреби, пък и спалнята ми беше на втория етаж.
— Това не е проблем — увери ме Фалело Кирога. — Ти си достатъчно малък — ще скочиш от прозореца си в ръцете на господин Фалкон и той ще те хване. Той е огромен като къща! Съветвам те тази вечер да си легнеш рано. Господин Фалкон ще те събуди, като ти подсвирне и хвърли камъче в прозореца ти. Но ще трябва да се ослушваш! Той е доста нетърпелив.
Върнах се в къщи крайно възбуден. Не можех да заспя. Бях напълно буден, когато чух господин Фалкон да подсвирва и хвърля камъче в стъклото на прозореца. Отворих го. Господин Фалкон беше точно под мен, на улицата.
— Скачай в ръцете ми, малкият — каза той с приглушен глас, който се опитваше да докара до силен шепот. — Ако не се целиш в ръцете ми, ще те изпусна и ще се утрепеш. Запомни го. И не ме карай да припкам наоколо. Просто се цели в ръцете ми. Скачай! Скачай!
Скочих и той ме хвана с такава лекота, сякаш бях бала памук. Остави ме на земята и ми нареди да тичам. Каза, че като дете, току-що събудено от дълбок сън, трябвало да тичам, за да се разсъня напълно, докато стигнем в билярдния дом.
През тази нощ играх с двама мъже и спечелих и двете игри. Натъпках се до насита с най-вкусното кафе и кифлички, които може да си представи човек. Лично аз бях на седмото небе. Когато се върнах в къщи, наближаваше седем сутринта. Никой не беше забелязал отсъствието ми. Време беше да отивам на училище. Па практика всичко си беше нормално, само дето бях_ _толкова уморен, че цял ден едва си държах очите отворени.
От този ден нататък Фалело Кирога провождаше господин Фалкон да ме взима два-три пъти седмично и аз печелех всяка игра, която той ме караше да играя. Верен на обещанието си, той плащаше всичко, което си купувах, особено ястията по мой избор в китайския ресторант, където ходех всеки ден. Понякога дори канех мои приятели, които плашех до смърт, като хуквах да бягам от ресторанта с писъци, когато сервитьорът донасяше сметката. Изумяваха се, че полицията нито веднъж не ги прибра, загдето ядат, без да си плащат.
Изобщо не бях си представял какво трудно изпитание е да се изправя пред надеждите и очакванията на всички тези хора, които залагаха за мен. Изпитанието на изпитанията обаче настъпи, когато един първокласен играч от съседен град реши да предизвика Фалело Кирога и подплати предизвикателството си с огромен залог. Вечерта преди играта не предвещаваше нищо добро. Дядо се разболя и не можеше да заспи. Цялата фамилия се суетеше и никой не отиваше да си ляга. Съмнявах се дали изобщо ще открия възможност да се измъкна от стаята си, но подсвирването и камъчетата в стъклото бяха толкова настойчиви, че рискувах и скочих от прозореца си в ръцете на господин Фалкон.
Имах чувство, че всичко мъжко от града се е струпало в билярдната зала. Страдалчески лица безмълвно ме умоляваха да не загубя. Някои от мъжете дръзко ме уверяваха, че са заложили къщите си и всичко, което притежават. Един мъж полу на шега каза, че е заложил жена си — ако аз не победя, той тази нощ щял да стане или рогоносец, или убиец. Но не уточни дали смята да убие жена си, за да не стане рогоносец, или мел, загдето съм загубил играта.
Фалело Кирога крачеше напред-назад. Каел беше масажист специално за мен. Искаше да бъда разхлабен. Масажистът сложи горещи хавлиени кърпи на ръцете и китките ми, а на челото — студена кърпа. Обу на краката ми най-меките и удобни обувки, които някога съм носил. Бяха с твърди, военни токове и подложки за свода на стъпалото. Фалело Кирога дори ме издокара с барета, за да не ми пада косата в очите, и широки панталони с пояс.
Половината хора около билярдната маса бяха непознати от друг град. Бяха вперили свирепи погледи в мен. Имах чувство, че ми пожелаваха да пукна.