Фалело Кирога подхвърли монета, за да определи кой ще играе пръв. Моят съперник беше от бразилски или китайски произход, млад, с кръгло лице, много изтупан и самоуверен. Той игра пръв и направи шеметен брой карамболи. Усетих по цвета на лицето на Фалело Кирога, че всеки момент може да получи инфаркт, така изглеждаха и останалите хора, които бяха заложили на мен всичко, което имаха.
Тази нощ играх много добре и когато наближих бройката карамболи, които беше направил другият, напрежението на хората, заложили на мен, достигна върха си Най-истеричен от всички беше Фалело Кирога. Крещеше по всички, заповядваше някой да отвори прозорците, защото не мога да дишам от цигарения дим. Нареди на масажиста да разхлаби ръцете и раменете ми. Накрая трябваше да ги накарам да престанат и наистина за нула време направих осемте карамбола, които ми бяха нужни, за да спечеля играта. Еуфорията на тези, които бяха заложили на мен, беше неописуема. Но аз не обръщах внимание на всичко това, защото вече беше съмнало и трябваше много бързо да ме върнат у дома.
Този ден бях безкрайно изтощен. Фалело Кирога най-любезно не пращаше да ме взимат цяла седмица. Един следобед обаче господин Фалкон ме взе направо от училище и ме заведе в билярдния дом. Фалело Кирога беше изключително сериозен. Дори не ми предложи кафе с кифлички. Отпрати всички навън и пристъпи направо към въпроса. Придърпа стола си по-близо до мен. — Внесох в банката много пари на твое име — каза той много сериозно. — Аз държа на обещанията си. Давам ти думата си, че винаги ще се грижа за теб. Помни това! Сега, ако ти направиш това, което ще ти кажа, ще си изкараш толкова пари, че няма да ти се налага да работиш нито ден през целия си живот. Искам от теб да загубиш следващата игра с един карамбол. Знам, че можеш да го направиш. Но искам да загубиш само на косъм. Колкото по-драматично, толкова по-добре.
Аз направо се втрещих. Изобщо не можех да проумея какво ми каза. Фалело Кирога повтори искането си и по-нататък ми обясни, че смята анонимно да заложи всичко, което притежава, против мен и че това е същността на нашата нова сделка.
— Господин Фалкон те охраняваше месеци наред — каза той. — Мога само да ти кажа, че както той използваше цялата си сила, за да те пази, така и може да направи обратното със същата тази сила.
Заплахата на Фалело Кирога беше повече от очевидна. Сигурно трябва да е забелязал ужаса по лицето ми, защото се отпусна и се засмя.
— О, но не се притеснявай от такива неща — каза той успокоително. — Нали сме побратими.
За първи път в живота си изпадах в такова непоносимо раздвоение. Искаше ми се с все сили да избягам от Фалело Кирога поради ужаса, който предизвика у мен. Но в същото време и със същата сила исках да остана — исках да разполагам със свободата да си купувам всичко, което ми хрумне, от който и да било магазин и най-вече да ям в който ресторант си харесам, без да плащам. Но така и не се наложи да избера нито едното, нито другото.
Най-неочаквано, поне за мен, дядо реши да се преселим на друго място, много далеч. И като че ли подразбрал какво става, той ме изпрати там преди всички останали. Съмнявам се дали наистина знаеше какво става. Имам чувство, че решението да ме изпрати там беше една от обичайните му интуитивни реакции.
Дон Хуан се върна и ме извади от спомнянето. Бях загубил представа за времето. Би трябвало да съм прегладнял, но изобщо не ми се ядеше. Изпълнен бях с нервна енергия. Дон Хуан запали газената лампа и я закачи на един пирон на стената. Мъждивата й светлина хвърляше странни, танцуващи сенки из стаята. Известно време очите ми се нагаждаха към полумрака. После ме обхвана дълбока печал. Беше някакво необичайно абстрактно чувство, безкрайно далеч достигащ мъчителен копнеж, който произлизаше от полумрака или може би от усещането, че съм заловен в капан. Бях толкова уморен, че ми се искаше да си отида, но в същото време и със същата сила исках да остана.
Гласът на дон Хуан ми възвърна чувството за известен контрол. Той явно знаеше причината и дълбочината на моя смут и заговори с подходящ за случая тон. Строгостта му ми помогна да си възвърна контрола над нещо, което лесно можеше да се обърне в истерична реакция на изтощението и умствената превъзбуда.
— Преразказът на събития е магическа процедура — каза той. — Не е просто да разправяш истории. Той означава да видиш основната тъкан на събитията. Именно но тази причина преразказът е толкова важен и широкообхватен.
По негово искане разказах на дон Хуан случката, която си бях припомнил.