— Ти по-добре внимавай, малкият! — ядосано каза той. — Кучето се е загубило. Собственикът ще те прати в затвор, ако продължаваш да ни безпокоиш.
— Но може да съм хванал бяс — казах аз с искрено уплашен тон.
— Пет пари не давам дори да си хванал бубонна чума! — изрева той. — Омитай се!
— Ще извикам полиция — казах аз.
— Викай когото си щеш — отвърна той. — Като извикаш полицията, ще я обърнем против теб. В тази къща имаме достатъчно връзки за това!
Повярвах му и затова излъгах сестрата, че кучето не може да се намери и няма стопанин.
— О, Боже мой! — възкликна жената. — Тогава се готви за най-лошото. Може би ще трябва да те изпратя на лекар. — И тя ми даде дълъг списък симптоми, за които да следя или да очаквам да се появят. Тя каза, че инжекциите против бяс били много болезнени и трябва се слагат подкожно в областта на корема.
— И на най-лошия си враг не бих пожелала подобно лечение — каза тя, като ме хвърли в ужасен кошмар.
След това изпаднах в първата си истинска депресия. Само лежах в леглото, усещайки всеки един от симптомите, които бе изброила сестрата. Накрая отидох в здравния кабинет и замолих сестрата да ми направи инжекцията против бяс, колкото и да е болезнена. Страхотна сцена направих. Изпаднах просто в истерия. Нямах никакъв бяс, но абсолютно престанах да се владея.
Разказах на дон Хуан тези два спомена в най-големи подробности, без нищо да спестя. Той не правеше никакви коментари, само кимаше с глава.
— И при двете припомняния, дон Хуан — казах аз, като сам долових напрежението в гласа си, — аз изпаднах в истерия. Цялото ми тяло трепереше. Повдигаше ми се. Не бих казал, че сякаш отново ги изживявах, защото няма да е вярно. Аз направо сн ги изживявах. И когато повече не можех да издържам, аз скачах в сегашния см живот. За мен това беше скок в бъдещето. Имах силата да се движа през времето. Скокът ми в миналото не беше така внезапен — събитието се развиваше бавно, както се развиват спомените. И едва в края аз скачах внезапно в бъдещето — сегашния ми живот.
— Нещо в теб явно е започнало да рухва — проговори най-сетне той. — То се е рушило през цялото време, по се е възстановявало много бързо всеки път, след като опорите му излязат от строя. Имам чувство, че сега окончателно рухва.
След още една дълга пауза дон Хуан обясни, че според магьосниците от древно Мексико ние имаме, както той вече ми е казвал, два ума и само единият от тях е истински нашият. Винаги бях разбирал дон Хуан в смисъл, че в ума ни има две части и едната от тях винаги мълчи, защото силата на другата част и забранява да се изразява. Каквото и да бе казал дон Хуан, аз го бях възприел като метафора за обяснението може би на явното доминиране на лявото полукълбо на мозъка над дясното или нещо подобно.
— В прегледа има тайна възможност за избор — каза дон Хуан. — Точно както съм ти казвал, че има тайна възможност за избор при смъртта, възможност, която само магьосниците използват. В случая със смъртта тайната възможност е в това, че хората могат да задържат жизнената си сила и да отдадат само своето осъзнаване, резултат от живота им. В случая с прегледа тайната възможност за избор, пред който само магьосниците се изправят, е да предпочетат да развиват истинския си ум.
Разтърсващият спомен, който си възпроизвел — продължи той, — може да идва само от истинския ти ум. Другият ум, който всички имаме и споделяме, е, бих казал, евтин модел — икономична мощност, един размер, който става на всички. Но тази тема ще обсъждаме по-късно. Сега най-важният въпрос е настъпването на разрушителната сила. Но не сила, която ще те разруши теб — не това имам предвид. Тя разрушава нещо, което магьосниците наричат чуждо устройство, и то съществува в теб и във всеки друг човек.
Въздействието на силата, която връхлита върху теб, е в това, че като разрушава чуждото устройство, тя измъква магьосниците от техния синтаксис.
Бях слушал дон Хуан внимателно, но не бих казал, че разбрах за какво говори. По някаква странна причина, също толкова неведома за мен както причината за ярките ми спомени, аз не бях в състояние да му задам ни един въпрос.
— Знам колко ти е трудно — обади се внезапно дон Хуан — да се справяш с тази страна на живота си. Всеки от известните ми магьосници е минал през това. Преминавайки през това, мъжете изтърпяват неизмеримо повече страдания от жените. Предполагам, че жените по природа са си по-издържливи. Магьосниците от древно Мексико, действайки като група, са правили всичко възможно да смекчат удара от тази разрушителна сила. В днешно време ние нямаме възможност да действаме като група, затова трябва да я посрещнем в самота. Ние трябва да съберем всичките си сили, за да посрещнем в самота силата, която ще ни помете извън пределите на езика, защото е невъзможно да се опише адекватно какво става.