Дон Хуан беше прав, че няма да намеря обяснения или начин да опиша въздействието, което оказаха над мен тези спомени. Дон Хуан ми каза, че магьосниците срещат неизвестното в най-обикновени произшествия от всекидневието. И когато се сблъскат с него и не могат да интерпретират това, което възприемат, те трябва да се осланят за напътствия от външен източник. Дон Хуан нарече този източник безкрайност или гласът на духа и каза, че ако магьосниците не се опитват да бъдат рационални към неща, които не могат да се обяснят рационално, духът безпогрешно им казва кое какво е.
Дон Хуан ме насочи да приема идеята, че безкрайността е сила, която има глас и осъзнава себе си. Затова той ме подготви да бъда винаги нащрек да чуя този глас и да действам ефикасно, но без никакви предубеждения, без да прибягвам до утъпканите пътища на съждения априори. Нетърпеливо чаках гласа на духа да ми обясни смисъла на моите припомняния, но нищо не ставаше.
Веднъж бях в една книжарница, когато някакво момиче ме позна и приближи да поговорим. Тя беше висока и стройна, с неуверен глас на малко момиченце. Стараех се да се държа така, че тя да се почувства по-свободно, но внезапно усетих едно мигновено енергетично изменение. Сякаш в мен се включи алармен сигнал и както вече беше ставало досега, без каквото и да било участие на волята аз си спомних друга напълно забравена случка от живота ми. Изпълни ме споменът за къщата на дядо ми. Това си беше истинска лавина, толкова силна и опустошителна, че пак ми се наложи да се оттегля в някой ъгъл. Тялото ми се разтресе като от треска.
Трябва да съм бил на осем години. Дядо ми говореше с мен. В началото ми каза, че негов иай-висш дълг бил да ме насочи в правия път. Имах двама братовчеди на моя възраст: Алфредо и Луис. Дядо ми безпощадно настоя да призная, че моят братовчед Алфредо е истински красавец. Във видението си чувах раздразнения, приглушен глас на дядо.
— Алфредо няма нужда от никакво представяне — каза ми той по този повод. — Достатъчно е само да присъства и вратите ще се отворят широко пред него, защото всеки човек изповядва култ към красотата. Всички харесват красивите хора. Завиждат им, но определено се стремят да бъдат около тях. Запомни го от мен. Защото аз също съм красив, нали?
Искрено се съгласих с дядо. Той наистина беше много красив мъж, с тъпка кост и засмени сини очи, изключително изваяно лице с красиви скули. Всичко в лицето му изглеждаше в пълна хармония — носът, устата, очите, издадената брадичка. В ушите му растяха руси косъмчета, от което приличаше на елф. Той знаеше всичко за себе си и максимално се възползваше от качествата си. Жените го обожаваха; първо, както казваше той, заради красотата му и, второ, защото не представляваше никаква заплаха за тях. И той, естествено, напълно се възползваше от тези преимущества.
— Твоят братовчед Алфредо е тип победител — продължи дядо. — На него никога няма да му наложи да се натрапва някъде на гости, защото винаги ще бъде първи в списъка на поканените. Забелязал ли си някога как хората по улицата се спират да го погледнат и колко им се иска да го докоснат? Толкова е красив, че се опасявам да не се окаже задник, но това е друг въпрос. Да кажем, че той ще бъде Най-добре приемания задник, когото въобще си срещал.
Дядо ми противопостави братовчед ми Луис на Алфредо. Каза, че Луис бил домошар, малко глуповат, но имал златно сърце. И след това в гази картина внесе и мен.
— Ако продължим нашето обяснение — каза той, — ще трябва честно да признаеш, че Алфредо е красив, а Луис добър. Сега да вземем теб; ти не си нито красив, нито добър. Ти си истински кучи син. Никой няма да те покани на гости. Ще трябва да свикнеш с мисълта, че ако искаш да ходиш на парти, ще трябва да се изтърсиш непоканен. За теб вратите никога няма да бъдат така отворени за теб, както за Алфредо поради красотата му и за Луис поради добротата му, така че ще трябва да се вмъкваш през прозореца.
Анализът на тримата му внуци беше толкова точен, че се разплаках от неотвратимостта на това, което ми бе казал. Колкото повече плачех, толкова по-щастлив ставаше той. Накрая завърши тирадата си с абсолютно унищожителна препоръка.
— Но не го взиман навътре — каза той, — защото няма нищо по-вълнуващо от това да прескачаш прозорци. За това е нужно да бъдеш съобразителен и винаги нащрек. Трябва да забелязваш всичко и да си готов за безконечни унижения.