— Но, дон Хуан, възможно ли е всичко това? Може ли човек наистина да чете енергията, като че ли е текст? — попитах аз, зашеметен от тази идея.
— Разбира се, че е възможно! — отговори той. — В твоя случай това не само е възможно, но и вече става.
— Защо да я чета, като че ли е текст? — настоях аз, но това беше риторичен въпрос.
— Въпрос на предпочитание от твоя страна — каза той. — Ако ти четеш текст, ще можеш да го повториш дословно. Но ако се опиташ вместо читател на безкрайността да бъдеш зрител на безкрайността, ще откриеш, че не можеш да опишеш видяното и затова ще дрънкаш само безсмислици, неспособен да предадеш с думи това, на което си бил свидетел. Същото е и ако се опиташ да слушаш енергията. Това, естествено, е въпрос на твоето предразположение. Но във всеки случай безкрайността прави избора. Войнът-пътешественик просто се съгласява мълчаливо с този избор.
— Но преди всичко — добави той след умишлена пауза, — не се затормозявай, че не можеш да опишеш това събитие. То е събитие отвъд пределите на синтаксиса на нашия език.
ПЪТЕШЕСТВИЯ В ТЪМНОТО МОРЕ НА ОСЪЗНАВАНЕТО
— Сега можем да поговорим малко по-ясно за вътрешното мълчание — каза дон Хуан.
Това изявление до такава степен нямаше никаква връзка с досегашния разговор, че изпаднах в недоумение. Целия следобед той ми беше говорил за всички превратности, които претърпели индианците след голямата война на яките от двадесетте години, когато мексиканското правителство ги изселило от родния им край в щата Сонора, Северно Мексико, и ги пратило да работят на плантациите със захарна тръстика в Централно и Южно Мексико. Години наред мексиканското правителство трябвало да води борба с воините на индианците яки за земите им. Дон Хуан ми разказа няколко разтърсващи, горчиви истории за политически интриги и предателства, лишения и човешка нищета сред индианците яки.
Имах чувство, че дон Хуан ме подготвя за нещо, понеже знаеше, че си умирам за такива истории. По това време имах изострено чувство за социална справедливост и честна игра.
— Обстоятелствата около теб ти дадоха възможност да разполагаш с повече енергия — продължи той. — Ти започна прегледа на живота си; за първи път погледна на приятелите си така, сякаш са изложени на витрина; успя да стигнеш напълно самостоятелно, воден от вътрешна потребност, до преломния си момент; прекрати бизнеса си; и най-важното — натрупа достатъчно вътрешно мълчание. Благодарение на всичко това ти можа да извършиш пътешествие по тъмното море на осъзнаването.
Срещата с мен в онзи избран от нас град беше такова пътешествие — продължи той. — Знам, че в теб почти изплува на повърхността един решаващ въпрос и че ти за миг се зачуди дали наистина бях дошъл в дома ти. Идването ми при теб не беше твой сън. Аз бях реален, нали?
— Беше така реален, както всичко останало — отговорих аз.
Почти бях забравил тези събития, но помня, че ми се стори много странно как бе открил жилището ми. Бях отхвърлил недоумението си, като приех просто, че е попитал някого за новия ми адрес. Макар че ако се замислех по-дълбоко, нямаше да открия нито един човек, който да знаеше тогава къде живея.
— Хайде да изясним този момент — отговори той на мислите ми. — На моя език, който е езикът на магьосниците от древно Мексико, аз бях толкова реален, колкото изобщо мога да бъда и именно като такъв дойдох действително в дома ти, отправяйки се от моето вътрешно мълчание, за да ти съобщя изискването на безкрайността и да те предупредя, че не ти остава почти никакво време. Ти от своя страна от своето вътрешно мълчание действително дойде в уговорения град, за да ми кажеш, че си успял да изпълниш изискванията на безкрайността.
— На твоя език — продължи той, — езика на обикновения човек, и двата момента бяха сън-фантазия. Ти имаше сън-фантазия, че съм дошъл в дома ти, без да зная адреса, а след това имаше сън-фантазия, че си дошъл на срещата с мен. За мен обаче като магьосник срещата в онзи град, която ти смяташ за сън-фантазия, беше толкова реална, колкото сегашния ни разговор с теб тук.
Признах на дон Хуан, че изобщо не съм в състояние да побера тези събития в начина па мислене, присъщ на западния човек. Казах, че ако ги сметна за сън-фантазия, означава да създам лъжлива категория, която при по-внимателно вглеждане ще се окаже несъстоятелна, и че единственото що-годе приемливо псевдообяснение може да бъде един друг аспект от неговото познание — сънуването.