— Не, това не е сънуване — категорично каза гой. — Това е нещо по-непосредствено и по-тайнствено. Между другото, днес имам за теб ново определение за сънуване, което отговаря повече на твоето състояние. Сънуване е действието, когато сменяш точката на прикрепване към тъмното море на осъзнаването. Погледнато по този начин, понятието става много просто, проста е и самата маневра. Нужно ти е всичко, което имаш, за да го осъзнаеш, но то не е невъзможно, нито пък е обвито в мистична мъгла.
— Названието сънуване винаги адски ме е дразнело — продължи той, — защото отслабва едно много мощно действие, като го кара да звучи като нещо произволно; придава му смисъла на фантазия, а тъкмо това то изобщо не е. Аз самият се опитах да променя това название, но то вече прекалено се е утвърдило. Може би един ден ти ще можеш да го промениш, макар че както и с всичко останало в магьосничеството, опасявам се, че по времето, когато наистина ще бъдеш в състояние да го направиш, на теб вече ще ти бъде абсолютно все едно как се е наричало.
Откакто го познавам, дон Хуан винаги ми е обяснявал надълго и нашироко, че сънуването е изкуство, открито от магьосниците в древно Мексико, чрез което обикновените сънища се превръщат в истински врати към други светове на възприятие. По всевъзможни начини той препоръчваше да се постигне това, което наричаше сънно внимание и което се изразяваше в способността да обръщаш особен вид внимание на елементите от обикновения сън или да ги осъзнаваш по специфичен начин.
Бях следвал всичките му препоръки до най-дребните подробности и вече успявах да задържам съзнанието си фиксирано над елементи от съня. Идеята на дон Хуан оеше не да се стремиш умишлено да видиш сън по свое желание, а да фиксираш вниманието си над съставните елементи на съня, който сам ти се явява.
След това дон Хуан ми показа енергетично това, което магьосниците от древно Мексико смятат за източник на сънуването: преместването на събирателната точка. Каза, че по време на сън събирателната точка се премества съвсем естествено, но да видиш това преместване е малко по-трудно, защото изисква агресивна нагласа и че магьосниците от древно Мексико са имали склонност към такава агресивна нагласа. Според дон Хуан тези магьосници открили всички предпоставки за магиите си посредством това настроение.
— Това е много хищническо настроение — продължи дон Хуан. — Изобщо не е трудно да влезеш в него, понеже човек по природа е хищник. По този начин — агресивно — ти можеш да видиш когото и да било в това селце или пък някъде много далеч, докато спи; за тази цел става всеки. Важното е да ти бъде напълно безразлично. Ти търсиш нещо, ти тръгваш да го намериш. Излизаш да намериш човек и дебнеш като дива котка, като хищно животно за някого, на когото да се нахвърлиш.
Дон Хуан се засмя от разочарования ми вид и каза, че трудното в тази техника е настроението и че аз не бива да бъда пасивен по време на виждането, защото гледката не е нещо за наблюдаване, а при нея се действа. Дали от силата на внушението му, но този ден, когато ми разказа всичко това, аз се почувствах смайващо агресивно. Всеки мускул от тялото ми бе изпълнен до крайност с енергия и когато навлязох в сънуването, аз наистина тръгнах да търся някого. Не ме интересуваше кой може да е този човек — просто ми трябваше някой спящ и една сила, която долавях, без да я съзнавам напълно, ме насочваше как да намеря този някой.
Така и никога не научих кой е бил този човек, но докато го виждах, усещах и присъствието на дон Хуан. Странно усещане бе да знаеш, че си с някого, изпитвайки едно неопределимо чувство на близост, възникнало на такова ниво на осъзнаване, което никога не е участвало в нищо, което съм нравил. Можех само да съсредоточа вниманието си над неподвижно лежащия човек. Знаех, че е мъж, но не знам как го бях разбрал. Знаех, че спи, понеже сферата от енергия, каквато обикновено са човешките същества, беше малко сплесната и разтеглена настрани.
Тогава видях, че събирателната точка е в различно положение от обичайното. Беше отместена вдясно и малко по-надолу от там, където трябваше да бъде. Изчислих, че след като обичайното положение на събирателната точка е точно зад плешките, сега тя се бе преместила на нивото на ребрата. Забелязах още, че тя беше неустойчива. Колебаеше се произволно, а после внезапно се върна в обичайното си положение. Усетих съвсем определено, че явно присъствието на двама ни с дон Хуан бе разбудило този човек. Веднага след това ме връхлетя вихрушка от неясни образи и после се събудих обратно на мястото, откъдето бях потеглил.