Дон Хуан ми бе обяснявал често, че магьосниците се делят на две групи: едната група са сънувачите; другата — прикривани. Сънуваните са тези, които умеят с лекота да преместват събирателната точка. Прикриваните умеят с лекота да удържат събирателната точка фиксирана в това ново положение. Сънуваните и прикриваните взаимно се допълват и работят по двойки, като всеки въздейства на другия с това свое вродено предразположение.
Дон Хуан ме увери, че магьосниците могат да извършват преместването и фиксирането на събирателната точка по своя воля, благодарение на желязната си дисциплина. Каза, че според магьосниците от неговата линия в сияйната сфера, която представляваме ние, има поне шестстотин точки, всяка от които може да ни даде един напълно цялостен свят, когато по своя воля преместим в нея събирателната си точка; което означава, че ако преместим събирателната си точка в която и да било от тези точки и я задържим фиксирана там, ние ще възприемем един също толкова всеобхватен свят, колкото света ма всекидневието ни, но различен от него.
По-нататък дон Хуан обясни, че изкуството на магията е да манипулираш събирателната точка и по своя воля да променяш положението й в сияйната сфера, която представлява човешкото същество. Резултатът от тази манипулация е преместване на точката на контакт с тъмното море на осъзнаването, при което в събирателната точка се съсредоточава Друг сноп от мириади енергийни полета под формата на светещи нишки. Вследствие от това съсредоточаване на нови енергийни полета в събирателната точка се задейства друг тип осъзнаване, различно от това, необходимо за да възприемаме света на всекидневния живот. То превръща новите енергийни полета в сетивни данни, които се интерпретират и възприемат като различен свят, защото енергийните полета, които го пораждат, се различават от обичайните.
Той каза, че едно точно определение за магьосничеството като практика би било да се каже, че магията е манипулация на събирателната точка с цел да се смени фокусът на контакта й с тъмното море на осъзнаването, което дава възможност да се възприемат други светове.
Дон Хуан каза, че изкуството на прикриваните излиза на сцената след като бъде преместена събирателната точка. Задържането на събирателната точка фиксирана в новото й положение гарантира на магьосниците, че ще възприемат всеки нов свят, в който навлязат, в пълната му цялост, точно както възприемаме обичайния всекидневен свят. За магьосниците от линията на дон Хуан светът на всекидневния живот е само един пласт от тоталния свят, който се състои най-малко от шестстотин такива пласта.
Дон Хуан отново се върна на обсъжданата тема — моите пътешествия през тъмното море на осъзнаването, и каза, че това, което съм направил, изхождайки от вътрешното си мълчание, доста прилича на нещата, които се правят в сънуването, когато човек спи. При пътуването през тъмното море на осъзнаването обаче няма каквито и да било смущения, причинявани от съня, нито пък е нужно някакво усилие човек да контролира вниманието си, както в съня. Пътуването през тъмното море на осъзнаването поражда непосредствен отклик. В него надделява над всичко чувството за тук и сега. Дон Хуан изрази недоволството си, че някакви видиотени магьосници нарекли сънуване наяве акта на непосредствен досег с тъмното море на осъзнаването, като направили термина сънуване още по-нелеп.
— Ти си мислеше, че пътуването ти до уговорения от нас град е било сън-фантазия — продължи той, — но всъщност ти беше преместил събирателната си точка върху точно определено положение над тъмното море на осъзнаването, което позволява да се извърши такова пътуване. И тогава тъмното море на осъзнаването ти осигури всичко необходимо, за да извършиш пътуването. Няма никакъв начин човек да избере това място по своя воля. Магьосниците казват, че го избира безпогрешно вътрешното мълчание. Много е просто, нали?