— Всичко това си го правил и по-рано! — каза дон Хуан усмихнат, когато му разказах умонепостижимото си изживяване. — Има само две нови неща. Едното е, че този път си възприемал енергията съвсем сам, без чужда помощ. Това, което всъщност си направил, е че си спрял света и тогава си осъзнал, че винаги си виждал енергията, протичаща през Вселената, както я вижда и всеки друг човек, но без да го знае с ума си. Другото ново нещо е, че си потеглил от вътрешното си мълчание напълно самостоятелно.
— Ти и сам знаеш, няма нужда да ти го казвам, че всичко става възможно, когато човек потегля от вътрешното мълчание. Този път твоят страх и уязвимост са ти предоставили възможност да се добереш до леглото си, което всъщност не е чак толкова далеч от университета. И ако не се отдаваше толкова на удивлението си, щеше да разбереш, че в това, което си направил, няма нищо, нищичко необикновено за един воин-пътешественик.
— Но най-важното не е, че си осъзнал как цял живот си възприемал енергията директно, нито пътешествието ти от вътрешното мълчание, а по-скоро един двойствен момент. Първо, ти си изживял нещо, което магьосниците от древно Мексико наричат ясен поглед или загубване на човешката форма — момента, когато човешката дребнавост и ограниченост изчезва като мъгла, която се е стелела над пас, мъгла, която постепенно се разсейва и стапя. Но ти в никакъв случай не бива да мислиш, че това е вече свършен факт. Светът на магьосниците не е неизменен като света на всекидневния живот, в който ги казват, че веднъж постигнеш ли целта, ти оставаш завинаги победител. В света на магьосниците достигането на всяка цел означава, че просто си придобил най-ефективните средства да продължиш борбата си, която, между другото, никога не свършва.
Другата страна е, че ти си се докоснал до най-влудяващия въпрос за човешкото сърце. Ти сам го изрази, като се запита: „Как изобщо е било възможно да не знам, че цял живот съм възприемал енергията директно? Какво ми е пречило да получа достъп до тази страна от съществуването си?“
МЪТНИ СЕНКИ
Да поседим мълчаливо с дон Хуан беше едно от най-приятните ми преживявания. Бяхме се разположили удобно в меки кресла в задната част на къщата му в планините на Централно Мексико. Беше късен следобед. Подухваше приятен ветрец. Слънцето беше зад къщата, откъм гърба ни. Чезнещата светлина пораждаше изящни зелени сенки сред дърветата в задния двор. Къщата му беше заобиколена отвсякъде с големи дървета, които закриваха изгледа към града, където живееше той. Това винаги ми оставяше впечатлението, че той живее сред дивата природа, естествено различна от голата сонорска пустиня, но все пак дива.
— Днес ще обсъдим най-важния въпрос в магията — проговори неочаквано дон Хуан — и ще започнем разговора с енергийното тяло.
Той беше говорил безброй пъти за енергийното тяло, окачествявайки го като конгломерат от енергийни полета, огледален образ на конгломерата от енергийни полета, който съставя физическото тяло, когато се вижда като енергия, протичаща във Вселената. Каза, че то е по-малко, по-компактно и по-тежко на вид от сияйната сфера на физическото тяло.
Дон Хуан обясни, че тялото и енергийното тяло са два конгломерата от енергийни полета, държани заедно от някаква странна свързваща сила. Той всячески подчертаваше, че силата, която държи заедно тази група от енергийни полета, била според магьосниците от древно Мексико най-загадъчната сила във Вселената. Личното му мнение беше, те тя е чистата есенция на целия космос, тоталната сума на всичко, което съществува.
Гой твърдеше, че физическото тяло и енергийното тяло са единствените взаимно уравновесяващи се енергийни конфигурации в човешкия свят. По тази причина не приемаше никакъв друг дуализъм освен между тях двете. Дуализма между тяло и ум, дух и плът той смяташе за чиста приумица, изсмукана от пръстите, без никакви енергетични основания.
Дон Хуан каза, че с дисциплина всеки би могъл да доведе енергийното тяло по-близо до физическото. Обикновено разстоянието между двете е огромно. И тъй като енергийното тяло е на определено разстояние, което при всеки човек е индивидуално, то всеки може с помощта на дисциплина да го превърне в точно копие на физическото си тяло, тоест — триизмерно същество с плът. От тук произтича и представата на магьосниците за другия или за двойника. По същия начин, чрез процес на дисциплиниране, всеки човек може да превърне триизмерното си, плътно физическо тяло в съвършено копие на енергийното тяло — тоест безплътен заряд от енергия, невидим за човешкото око, както всяка енергия.