Хиляди пъти си беше задавал въпроса. Дребната ябълка с красивите бръчки стоеше далеч по-естествено в този декор. Откъдето и да го погледне човек, това, че родителите ни са били заедно, често си остава загадка. Впрочем няколко седмици по-късно Камий си даде сметка, че дребната ябълка за броени месеци е изсмукала голяма част от спестяванията на аптекаря. Стана му забавно. Изгуби я от поглед, жалко, сигурно бе ярка личност.
— Моят баща — продължава Арман — беше в дом, различно е. Но човек, който живее сам, да умре и хората да се усетят веднага, за това си трябва късмет.
Тази мисъл стъписва Камий. В паметта му изплува нещо. Разказва го. За някой си на име Жорж. По стечение на обстоятелствата никой не се зачудил, че не е чувал нищо за него цели пет години. Изчезнал по административен път, без никой да си зададе какъвто и да било въпрос — водата му спряна, токът спрян. От 1996-а портиерката мислела, че е в болница, а той се върнал, без никой да забележи. Открили трупа в дома му през 2001-ва.
— Прочетох го в…
Заглавието му убягва.
— Едгар Морен4, „Мисълта“… нещо такова.
— „За цивилизационна политика“ — вметва лаконично Луи.
И отмята перчема с лявата ръка. Да се превежда: съжалявам…
Камий се усмихва.
— Хубаво е, че пак сме заедно, а? — казва.
— Сещам се за Алис — подхвърля Арман.
Естествено. Алис Хеджес, момиче от Арканзас, открито мъртво в самосвал на брега на Уркския канал, чиято самоличност остава неизяснена в продължение на три години. Оказва се, че да изчезнеш безследно не е чак толкова рядко срещано явление, колкото смятаме. И навежда на разни мисли. Стоите пред зелената вода на канала Сен Мартен, знаете, че след няколко дни разследването ще бъде прекратено, казвате си, че изчезването на неизвестното момиче никого с нищо не е трогнало. А животът й: само няколко кръга във водата.
Никой не мисли за факта, че Камий е част от това разследване, което изобщо не е желал. Завчера Льо Ген го извика, за да му съобщи, че Морел се е върнал.
— Не ме занимавай с твоя Морел — отвърна Камий.
Щом го каза, си даде сметка как от самото начало е съзнавал, че да приеме временно подобно разследване е значело да го доведе до края. Не знае дали трябва да бъде признателен на Льо Ген, че го хвърли в тази история.
В очите на висшата йерархия случаят всъщност вече не е с приоритет. Анонимен похитител отвлича неизвестна жена и като се изключат показанията на един свидетел, разпитван безброй пъти, нищо не „доказва“ престъплението. Има следи от повръщано в канавката, стърженето на гумите на камионетката, което мнозина са чули, един живеещ наблизо, който паркирал и забелязал колата, докато се качвала напряко на тротоара, ала всичко това не струва колкото едно хубавичко, напълно мъртво тяло, колкото един хубавичък, напълно реален труп. Ето защо Камий се сблъска с куп спънки в стремежа си да задържи Луи и Арман, та да продължат издирването, но всъщност Льо Ген, а и всички останали, е доволен да види как екипът „Верховен“ отново се събира. Няма да изкара дълго, вероятно ден или два, засега си затварят очите. За Льо Ген това, макар вече да не е разследване, си остава инвестиция.
Тримата мъже повървяха след вечеря, после намериха тази пейка, откъдето да наблюдават разхождащите се по кея, предимно влюбени и хора с кучета. Като в провинцията.
Какъв причудлив екип, казва си Камий. От една страна, едно много богато момче. От друга, един неизлечим пинтия. „Дали пък и аз нямам някакъв проблем с парите?“ Впрочем забавно е да си го помисли. Преди няколко дни получи документация със сведения за търг с творби на майка му, а не успява да отвори плика.
— Ами — подхвърля Арман, — значи, не искаш да ги продаваш. Според мен така е по-добре.
— Естествено, според теб човек трябва всичко да си стиска.
Особено творбите на Мод. Арман усеща как нещо му засяда в гърлото.
— Не, не. Съвсем не — казва той. — Но все пак картините на майка ти…
— Сякаш говориш за скъпоценностите на Короната!
— Е, все пак са скъпоценностите на семейството, не е ли така?
4
Едгар Морен (род. 1921 г.) — френски философ, социолог, културолог, публицист и критик, автор на десетки книги. На български език са издадени произведенията му „Духът на времето“ и „Мислещата глава“. — Б.р.